Има само едно разрешение при подобно рядко състояние, и то е гимнастиката. Но когато реших, че всъщност най-много ми трябва едно приятно четири-пет километрово бягане, отново си спомних, че маратонките ми не са си на мястото. Не стояха в обикновеното си ъгълче до вратата, не бяха и в колата ми. Това беше Маями, така че беше възможно някой да е нахлул в апартамента ми и да ги е откраднал. А те в края на краищата бяха много хубави — „Ню Баланс“. Но си помислих, че е по-вероятно да съм ги оставил в къщата на Рита.
Дъждът отдавна беше спрял — той рядко трае дори час — и улиците вече бяха сухи и претъпкани с обичайната весело самоубийствена тълпа. Моите хора. Кафявият таурус се мярна зад мен на Сънсет и остана с мен по целия път. Беше приятно да видя, че Доукс се е върнал на работа. Вече бях започнал да се чувствам леко пренебрегнат. Той отново паркира отсреща, докато чуках на вратата. Тъкмо беше загасил мотора, когато Рита отвори.
— Я — каза тя, — каква изненада! — И вдигна лице за целувка.
Дадох й я, като добавих към нея малко допълнително английски, за да позабавлявам сержант Доукс.
— Не ми е лесно да го кажа, но дойдох за маратонките си.
Рита се усмихна.
— Тъкмо обух моите. Погрижил си се да се поизпотим заедно, а? — И отвори вратата по-широко.
— Това е най-хубавата покана, която получавам днес — казах.
Намерих си маратонките в гаража до пералнята заедно с шорти и тениска без ръкави, изпрани и готови за ползване. Влязох в банята и се преоблякох, като оставих работните си дрехи акуратно сгънати на седалката на тоалетната. Само след минути с Рита вече тичахме. Махнах на сержант Доукс, когато минахме край него. Пробягахме улицата надолу, завихме надясно и продължихме покрай близкия парк. Вече бяхме бягали по този маршрут, дори го бяхме измерили като почти пет километра и се бяхме нагодили към общ ритъм на тичане. И така, след около половин час, потни и възвърнали желанието си да се изправим пред предизвикателствата на поредната вечер на планетата Земя, спряхме пред къщата на Рита.
— Ако не възразяваш, аз първа ще взема душ — каза тя. — За да успея да приготвя вечеря, докато се оправяш.
— Задължително — съгласих се аз. — А аз ще поседя тук и ще се отцеждам.
Рита се усмихна.
— Ще ти донеса бира. — След малко се появи, подаде ми една, влезе вътре и затвори вратата. Седнах на стъпалото и отворих бирата. Последните няколко дни се бяха превърнали в замазано петно и бях толкова изцяло изтръгнат от нормалния си живот, че всъщност се наслаждавах на спокойното съзерцание, като кротко си седях и пиех бира, докато някъде в града Чътски се разделяше с излишните си части. Животът кипеше край мен със своите разнообразни удари, удушавания, подкастряния на крайници, но във Владенията на Декстър беше времето на Милър3. Вдигнах бирата за наздравица към сержант Доукс.
Някъде в къщата чух суматоха. Имаше крясъци и нещо като писък, сякаш Рита току-що беше открила Бийтълсите в банята си. А после входната врата се отвори с трясък и Рита ме сграбчи през шията в задушаваща хватка. Изпуснах бирата и трескаво се замъчих да си поема въздух.
— Какво? Какво съм направил? — попитах. Видях Астор и Коуди, гледаха отвътре, до самата врата. — Ужасно съжалявам, никога вече няма да правя така — добавих, но Рита продължаваше да ме стиска.
— О, Декстър — каза тя, вече плачеше. Астор ми се усмихна и събра длани под брадичката си. Коуди само гледаше и леко кимаше. — О, Декстър — повтори Рита.
— Моля те — казах, докато отчаяно се борех за поне глътка въздух. — Уверявам те, има някаква грешка. Какво съм направил?
Рита най-после омекна и разхлаби смъртоносната си хватка.
— О, Декстър — каза за пореден път, хвана лицето ми с ръце и ме погледна с ослепителна усмивка, обляна в сълзи. — Ах, ТИ! — възкликна, макар че, честно казано, не приличах много на себе си в момента. — Съжалявам, беше случайно — каза с пресипнал глас. — Надявам се, че не си го планирал като специална изненада.
— Рита, моля те! Какво става?
Усмивката й ставаше все по-широка и по-широка.
— О, Декстър! Аз наистина… стана случайно… Астор отиде до тоалетната и като вдигнала дрехите ти, той просто паднал на пода… О, Декстър, това е толкова хубаво! — Вече беше казала: „О, Декстър“ толкова пъти, че започвах да го приемам като О’Декстър и да се чувствам ирландец, но все още нямах представа какво става.
Докато Рита не вдигна ръка. Лявата. С огромен диамант, блестящ на безимения й пръст.
3
Американски проповедник, предсказващ Второто пришествие в близкото бъдеще. Но и марка бира. — Б.пр.