— Да, не би го направил.
— Така че трябва да ни ги кажеш ти — отсече тя.
Доукс се направи, че го обмисля. После каза:
— Ако бях голяма клечка като Кайл, щях да пипна някой от тези типове и да го закова. — Дебора нацупи устни и кимна. — Проблемът е, че не съм голяма клечка като Кайл, а обикновено провинциално ченге.
— Банджо ли ти трябва? — попитах, но кой знае защо, той не се засмя.
— Знам само за един от стария екип, който е тук, в Маями — каза Доукс след бърз свиреп поглед към мен. — Оскар Акоста. Видяхме се в „Пъбликс“ преди две години. Можем да го хванем. — Погледна Дебора. — Сещам се за още две имена. Вие ги потърсете, проверете дали са тук. — Разпери ръце. — Май това е всичко, с което разполагам. Може би ще опитам да се обадя на някои стари апапи от Вирджиния, но кой знае каква мътилка ще се надигне. — Изсумтя. — Така или иначе, ще им трябват два дни, за да се наумуват какво всъщност искам и какво следва да е тяхното участие.
— Тогава какво правим? — попита Дебора. — Пипваме този тип? С когото си се видял? Или говорим с него?
Доукс поклати глава.
— Мога да говоря с него. Ако се опитате да го следите, той ще разбере и вероятно ще изчезне. — Погледна си часовника. — Три и четвърт. Оскар ще се прибере след около два часа. Значи чакате да ви се обадя. — И ми отправи 150-ватовата си усмивка „следя те, следя те“, и каза:
— Защо не отидеш да чакаш при хубавичката си годеница? — После стана и излезе, като ни остави да платим сметката.
Дебора ме изгледа втренчено.
— Годеница?
— Всъщност не е решено окончателно — отговорих.
— Ти си сгоден!?
— Канех се да ти кажа.
— Кога? На стотния си рожден ден ли?
— Когато разбера как точно стана. Все още не го вярвам наистина.
— Аз също — изсумтя тя и стана. — Хайде. Ще те закарам на работа. После можеш да отидеш да чакаш при годеницата си.
Оставих пари на масата и покорно я последвах.
Когато излязохме от асансьора, почти се сблъскахме с Винс Масуока.
— Шалом, пич — каза той. — Как е хавата?
— Той е сгоден — изтърси Дебора, преди да се обадя. Винс я изгледа, сякаш беше съобщила, че е бременна.
— Той… какво?!
— Сгоден. Ще се жени.
— Да се жени? Декстър? — Лицето му явно се бореше да намери правилното изражение, което не беше лесна работа, тъй като той сякаш винаги играеше роля. Това пък беше и една от причините да се разбирам с него. Два изкуствени човека, като две пластмасови бобчета в истинска шушулка. Накрая Винс се спря на нещо като приятна изненада — не много убедителен, но все пак разумен избор. — Mazel tov! — каза и непохватно ме прегърна.
— Благодаря — отвърнах. Все още бях напълно ошашавен от цялата тази история и се чудех дали наистина трябва да продължа ролята си в нея.
— Леле-леле — каза той и потърка ръце. — Това не може да мине безнаказано. Утре вечер у нас?
— За какво? — попитах.
Той ми отправи най-хубавата си фалшива усмивка.
— Древен японски ритуал, датиращ от времето на шогуната на Токугава. Размазваме се и гледаме мръсни филми. — И погледна похотливо Дебора. — Можем да накараме сестра ти да изскочи от торта.
— Какво ще кажеш вместо това да подскочи задникът ти? — отвърна Дебс.
— Много мило, Винс, но не мисля, че… — Почнах, като се мъчех да избегна всичко, което би могло да направи годежа ми по-официален, а също и да ги спра от словесна престрелка, преди да ме е заболяла главата. Но Винс не ме остави да довърша.
— Не, не, това е задължително. Въпрос на чест, измъкване няма. Утре вечер, в осем. — После се обърна към Дебора и добави: — И имаш само двадесет и четири часа, за да се упражняваш в навиване на масури.
— Иди да си навиваш твоите масури — каза тя.
— Ха! Ха! — разнесе се ужасният му фалшив смях и той изчезна в коридора.
— Перко — измърмори Дебора и тръгна в обратна посока. — След работа отиваш при годеницата си. Ще ти се обадя, когато се чуя с Доукс.
Не беше останало много от работния ден. Запълних няколко сведения, поръчах кутия луминол от домакина, потвърдих получаването на няколко съобщения, получени по имейла. И с чувство за достойно изпълнен дълг слязох при колата си и подкарах през южната касапница в този пиков час. Отбих се в апартамента си, за да се преоблека. Дебс не се виждаше никъде, но леглото не беше оправено, така че разбрах, че е идвала. Натъпках нещата си в една пътна чанта и се отправих към Рита.