— Наистина страхотна идея. Но какво точно предполагаме, че може да стане?
— Не знам, Декстър! — сопна ми се тя. — Но знаем, че този човек ще е мишена рано или късно, нали? А сега и той го знае. Така че може би просто иска да разбере дали го следят, преди да избяга. Гадост — добави и рязко изпревари един стар камион, натоварен с кафези с пилета: караше най-много с петдесет километра, без задни светлини, трима мъже седяха върху кафезите и придържаха с една ръка опърпаните си шапки, а с другата — пилетата. Дебора им изпищя със сирената, докато ги изпреварваше, но ефектът беше нулев: мъжете дори не мигнаха.
— Така или иначе — каза тя, когато отново полетяхме напред, — Доукс ни иска откъм Маями за подкрепление. Оскар не може да хитрува много. Ще караме успоредно на Бискейн.
В това имаше смисъл. От Маями Бийч Оскар можеше да избяга във всяка посока. Ако се опиташе да се отправи на север, оттатък Холоувър Парк, и пресечеше, щяхме да сме там и да го заловим. Освен ако не го чакаше скрит хеликоптер, щяхме да го спипаме. Дебора вече шофираше по-спокойно. Поне засега не беше прегазила никого.
При летището свихме на изток по шосе 836. Трафикът се сгъсти и Дебора криволичеше насам-натам, яростно съсредоточена. Пазех мислите си за себе си, докато тя проявяваше годините си тренинг в трафика на Маями, като постигаше непрекъсната висока скорост в състезанието. Благополучно взехме разклона с път 1–95 и се спуснахме по булевард „Бискейн“. Поех дълбоко дъх, когато намали до нормална скорост.
Радиото изпращя и долетя гласът на Доукс:
— Морган, къде ти е двайсетицата?
Дебора взе микрофона и каза:
— Бискейн при страничен път Макартър.
Последва кратка пауза, после Доукс каза:
— Спря пред подвижния мост на Венецианския път. Покрийте го откъм вашата страна.
— Разбрано — отговори Дебора. — Край на връзката.
Не можах да се стърпя и казах:
— Чувствам се толкова служебен, когато говориш така.
— Какво искаш да кажеш?
— Нищо всъщност.
Тя ме погледна със сериозния поглед на ченге, но с лице все още младо, и само за миг ми се стори, че отново сме хлапета, седим в патрулната кола на Хари и си играем на стражари и апаши, само че този път аз трябваше да съм добрият — много изнервящо усещане.
— Това не е игра, Декстър — каза тя, защото, разбира се, и тя си беше спомнила същото. — Заложен е животът на Кайл. — И чертите й се вмъкнаха отново в сериозното изражение на едра риба, когато продължи: — Знам, че вероятно това няма смисъл за теб, но аз държа на този човек. Той ме кара да се чувствам толкова… О, господи! Ти ще се жениш, а все още никога не си го изпитвал. — Вече почти бяхме стигнали до Венецианския път и тя зави надясно.
— Не ме бива много в чувствата, Дебс — казах. — И наистина не знам нищичко за женитбите. Но не искам да си нещастна.
Тя спря срещу някакъв малък яхтклуб до старата сграда на „Хералд“, помълча и после въздъхна:
— Извинявай.
Това ме свари малко неподготвен, защото, признавам, канех се да кажа нещо много подобно, просто за да поддържам смазани социалните колелета. Почти сигурно бих го оформил малко по-находчиво, но със същия смисъл.
— За какво?
— Нямах намерение да… Знам, че си различен, Декс. Наистина се опитвам да свикна с това и… Но ти все пак си ми брат.
— Осиновен — уточних.
— Това са дивотии и ти го знаеш. Ти си ми брат. И си тук само заради мен.
— Всъщност се надявах да ми се наложи да кажа по радиото „край на връзката“ по-късно.
— Идиот! Но все пак благодаря.
— Няма защо.
Тя взе радиото.
— Доукс, какво прави той?
След кратка пауза Доукс отговори:
— Май говори по клетъчния си телефон.
Свих рамене и казах:
— Може би урежда заминаването си от страната. Или…
Замълчах. Беше прекалено глупаво и затова просто не се бях сетил, но някак си се появи изведнъж, изскочи от сивото вещество и размаха червено флагче.
— Какво? — попита Дебора.
Поклатих глава.
— Не е възможно. Тъпо е. Просто идиотска мисъл, която не иска да се махне.
— Колко идиотска?
— Ами ако… Казах ти, че е тъпо.
— Много по-тъпо е да шикалкавиш — сопна се тя. — Казвай!
— Ами ако Оскар се е обадил на чичко доктор и се опитва да се спазари за бягство? — Бях прав. Наистина звучеше тъпо.