— Да се пазари с какво?
— Ами… — казах. — Доукс каза, че носи сак. Така че може да има пари, облигации, платими на приносителя, скъпи пощенски марки. Откъде да знам? Но вероятно има нещо, което може да е дори по-ценно за нашия приятел хирурга.
— Като например?
— Може би знае къде се крие всеки член на стария екип.
— Да бе — избухна тя. — Да предаде всички останали заради собствения си живот? — Задъвка устна, докато го обмисляше. След миг-два поклати глава.
— Доста невероятно.
— „Невероятно“ е доста далече от „тъпо“.
— Оскар би трябвало да знае как да се свърже с доктора.
— Един призрак винаги намира начин да се свърже с друг. Има си списъци, база данни, контакти — знаеш го. Не си ли гледала „Гранична идентичност“?
— Гледала съм я. Но откъде да знаем дали Оскар я е гледал?
— Казвам само, че е възможно.
— Хм — отговори Дебора. Гледаше през прозореца замислено. После поклати глава. — Кайл каза нещо — че след време забравяш от кой отбор си, сякаш си свободна бейзболна агенция. Така че се сприятеляваш с момчетата от другата страна и… Глупости, тъпо е.
— Така че на която страна и да е Данко, Оскар може да намери начин да стигне до него.
— И какво от това? Ние не можем.
И двамата замълчахме за няколко минути. Предполагам, че Дебс мислеше за Кайл и се питаше дали ще го намерим навреме. Опитвах се да си представя, че също толкова много държа на Рита, и изобщо не успявах. Както толкова проницателно беше подчертала Дебора, аз бях сгоден, но все още не бях хлътнал. Нито пък някога ще хлътна, което винаги съм смятал за дар божи. Винаги съм чувствал, че е за предпочитане да мисля с мозъка си, отколкото с разни други сбръчкани органи, разположени малко по на юг. Така де, съвсем сериозно, хората никога ли не се поглеждат, когато пъхтят разлигавени и потни, отмалели и с насълзени очи? Превърнали се в пълни идиоти заради нещо, което дори животните имат достатъчно акъл да свършат набързо, за да се заемат с нещо по-разумно, като например да си намерят прясно месо?
Е, както вече споменах, аз не бях хлътнал. Така че само гледах над водата към трепкащите светлини на къщите оттатък пътя. Там имаше няколко блока с апартаменти, близо до кабините за събиране на таксата, и зад тях къщи, големи почти колкото тях. Може би ако спечелех от лотарията, щях да си намеря агент за недвижими имоти, който да ми покаже нещо с малък килер, достатъчно голям за фотограф на убийства, който да може да се пъхне в него незабелязано. И докато си мислех това, тих шепот достигна до мен от личната ми задна седалка, но, разбира се, не можех да направя нищо по въпроса, освен може би да благодаря на луната, която висеше над водата. И над същата тази оцветена от луната вода плуваше камбанен звън, известяващ, че подвижният мост се вдига.
Радиото изпращя.
— Размърда се — каза Доукс. — Кани се да профучи по моста. Проследете го — бяла Тойота четворка, спортна.
— Виждам го — каза Дебора по радиото. — След него сме.
Бялата тойота пресече пътя и влезе в 15-а улица само миг преди да се вдигне мостът. След кратка пауза, за да я остави да мине пред нас, Дебора я последва. На Бискейн нашият човек зави надясно и след миг и ние след него.
— Насочва се на север по Бискейн — каза Дебора по радиото.
— След него — каза Доукс. — Аз ще го последвам оттук.
Четворката се движеше с нормална скорост през умерения трафик, само с някакви десетина километра над нормално разрешените в Маями, което се смята за туристическа скорост, достатъчно ниска, за да заслужава нервните клаксони на колите, които я задминаваха. Но на Оскар, изглежда, не му пукаше: спазваше всички пътни знаци и стоеше в дясната лента, караше, сякаш няма къде точно да отиде и просто е поизлязъл за релаксиращо шофиране след вечеря.
Когато стигнахме 79-а улица, Дебора взе радиото и каза:
— Минаваме седемдесет и девета. Не бърза, продължава на север.
— Край на връзката — каза Доукс и Дебора ме погледна.
— Нищо не съм казал — отбелязах.
— Но си го помисли — каза тя.
Пътувахме на север, като два пъти спирахме поради пътни знаци. Дебора внимаваше да стои няколко коли зад него, което си е подвиг в трафика на Маями, където повечето коли се опитват да заобиколят, да прескочат или да преминат през другите. Кола на пожарната мина с вой в обратна посока, надуваше сирените на кръстовищата. Ако се съдеше по въздействието върху останалите коли, това си беше блеене на агънце. Те не обръщаха внимание на сирената и се бяха вкопчили в трудно завоюваните си места в претъпкания трафик. Човекът зад волана на пожарната, и той естествено шофьор от Маями, просто изпълняваше със сирената и клаксона Дует за трафик.