Изправих се и се отблъснах към повърхността. Отблъскването беше доста слабо, но съвсем достатъчно, защото водата не беше дълбока и метър. Застанах на колене, после с мъка се изправих и жадно загълтах чудесния въздух. Колко е вярно, че оценяваме нещата чак когато ги загубим. Колко е ужасно да си представяш всичките нещастници по света, които трябва да са лишени от въздух, хора като…
… Дебора?
Едно истинско човешко същество би помислило за потъващата си сестра много по-рано, но наистина, нека сме честни, само толкова може да се очаква от една имитация след всичко, което бях преживял. И наистина помислих за нея чак сега, може би все още навреме, за да направя нещо смислено. Но макар да нямах нищо против да се втурна да я спасявам, не можех да не си помисля, че искаме прекалено много от Всеотдайния Декстър тази вечер, нали? Още не бях излязъл — а трябваше да се върна пак там.
И все пак семейството си е семейство, а оплакването никога не ми е помагало. Поех дълбоко въздух и се гмурнах в калната вода, опипвах пътя си през вратата към предната седалка на обърнатата наопаки кола. Нещо ме плесна по лицето и после брутално ме сграбчи за косата — самата Дебора, надявах се, тъй като всичко друго, движещо се във водата, би имало много по-остри зъби. Протегнах ръка и се опитах да разтворя пръстите й. Беше достатъчно трудно да не дишам и да опипвам слепешката, без същевременно да получа импровизирано скалпиране. Но Дебора стискаше здраво, което по свой начин беше добър знак, тъй като означаваше, че е още жива. Взех да се чудя дробовете или скалпът ми ще се предадат първи. Това не вършеше работа обаче. Впрегнах в действие и двете си ръце и успях да отделя пръстите й от горката си деликатна прическа. След това опипах ръката й до рамото и намерих предпазния колан. Проследих го до закопчалката и натиснах бутона.
Разбира се, той беше заял. Така де, нали вече знаехме, че това е един от кофтите дни. Всичко се беше скапало и наистина щеше да е прекалено да се надявам, че дори най-дребничкото нещо ще тръгне както трябва. И тъкмо за да подчертае тази мисъл, нещо избълбука в ухото ми и разбрах, че на Дебора й е свършило времето и сега си опитва късмета, като вдишва вода. Възможно беше да е по-добра от мен в това, но не ми се вярваше.
Вмъкнах се още малко, хванах колана и го охлабих. После издърпах Дебора от него и през вратата. Беше доста отпусната, дори увиснала. Май въпреки всичките ми доблестни усилия бях позакъснял. Ризата ми се закачи за нещо на вратата и се скъса, но все пак успях да вдигна Дебора над водата.
Тънка струйка вода изтичаше от ъгъла на устата й. Метнах я на гръб и зашляпах през калта към тревата. Калта се съпротивляваше на всяка моя стъпка и загубих лявата си обувка още преди да направя и три крачки. Но обувките в крайна сметка се сменят много по-лесно от сестрите, така че храбро напредвах, докато най-после не успях да се измъкна на тревата и да стоваря Дебора по гръб на земята.
Недалече зави сирена, почти веднага я последва друга. Радост, щастие: идваше помощ. Може би щяха да имат дори хавлиена кърпа. От друга страна, не бях сигурен, че ще дойдат навреме, за да помогнат някак на Дебора, така се тръшнах до нея, провесих я с лице надолу на коляното си и изцедих от нея вода колкото можах. След това я обърнах по гръб, измъкнах един пръст тиня от гърлото й и започнах да й правя изкуствено дишане уста в уста.
Отначало възнаграждението ми беше нова топка тиня, която не направи работата ми по-приятна. Но продължавах и скоро Дебс конвулсивно потрепери и повърна още много вода — повечето от нея върху мен, за съжаление. Закашля се ужасно, пое въздух, което прозвуча като ръждясали панти на отваряща се врата, и каза:
— Еба си…
Веднъж и аз да оценя грубото й красноречие.
— Много мило — казах.
Дебора се опита да се надигне, но не успя. Дишаше тежко.
— Ох, счупила съм си нещо — изстена, обърна глава настрана и повърна пак. Гледах я и признавам, че бях много доволен от себе си. Декстър Гмуркача беше успял да спаси сестра си.
— Много е гот да драйфаш, нали? — попитах. — Имам предвид в сравнение с алтернативата. — Разбира се, истински хаплив отговор не беше по силите на горката Дебс предвид влошеното й състояние, но с радост видях, че има достатъчно сили да ми каже: