Тръшнаха ме на стола и застанаха около мен в плътен полукръг, и беше ясно, че няма да мога да мръдна. Надявах се Доукс да е толкова добър, колкото си мислеше, защото явно за известно време можеше да разчита само на себе си.
Музиката спря и чух познат звук, от който настръхнах: пращенето на широко тиксо, което се размотаваше от ролката — собствената ми любима прелюдия към Концерт за острие на нож. Някой държеше ръцете ми, а Винс ме уви три пъти и ме прикова към стола. Тиксото не беше достатъчно стегнато, за да ме удържи, но със сигурност щеше да ме забави достатъчно, за да позволи на тълпата да ме нападне.
— Давайте! — извика Винс и едната стриптийзьорка включи касетофона и шоуто започна. Другата, начумерена чернокожа, започна да се кълчи пред мен и да смъква основните си дрешки. После, почти съвсем гола, седна в скута ми и облиза ухото ми, въртеше задник. След това притисна главата ми между гърдите си, изви гръб и отскочи назад, а другата, с азиатски черти и руса коса, пристъпи напред и повтори цялата процедура. След като се повъртя в скута ми за малко, към нея се присъедини първата и двете седнаха заедно от двете ми страни. После се наведоха напред, така че гърдите им се триеха в лицето ми, и започнаха да се целуват.
На това място милият Винс им подаде по голяма чаша от своя убийствен плодов пунш и те ги изпиха, без да спират да се въртят. Едната измърмори:
— Ууу, хубав пунш. — Не разбрах коя от двете го каза, но и двете явно бяха съгласни. Започнаха да се извиват много по-силно и тълпата около нас започна да вие като глутница по пълнолуние. Разбира се, гледката пред мен беше донякъде затъмнена от четири много големи и неестествено твърди цици — по две от всеки цвят, — но във всеки случай май всички освен мен се забавляваха страхотно.
Понякога се налага човек да се запита дали има някаква зла сила с изкълчено чувство за хумор, която управлява нашата вселена. Познавам достатъчно добре мъжките индивиди, за да знам, че повечето от тях биха дали по някоя излишна част от тялото си, за да са на моето място. А пък аз си мислех, че също толкова охотно бих се разделил с една-две свои части, само за да се измъкна от този стол и да избягам от голите гърчещи се жени. Разбира се, бих предпочел частите да са от нечие друго тяло, но бодро бих ги събрал.
Но няма справедливост на този свят. Двете стриптийзьорки седяха в моя скут, подскачаха в ритъма на музиката и се потяха неудържимо върху хубавата ми копринена риза и една върху друга, докато тълпата около нас беснееше. След което всичко заприлича на безкраен престой в чистилището, прекъснат от Винс, който донесе на стриптийзьорките още две чаши пунш и те най-после станаха от скута ми и затанцуваха покрай наобиколилата ги тълпа. Докосваха лица, отпиваха от чашите на купонджиите и сграбчваха нечий случайно попаднал им чатал. Използвах разсейването им, за да освободя ръцете си и да махна тиксото и чак тогава забелязах, че никой не обръща никакво внимание на Декстър с трапчинките, теоретичния Мъж на вечерта. Бърз поглед наоколо ми показа защо: всички в стаята бяха застанали в кръг с увиснали ченета и гледаха двете стриптийзьорки, които танцуваха вече съвсем голи, лъснали от пот и разлято питие. Винс приличаше на карикатура, както беше застанал с почти изскочили очи, но беше в хубава компания. Всеки, у когото още беше останала капка съзнание, беше в подобна поза, вторачен, без да диша. Можех да профуча през стаята, яхнал пламтяща метла, и никой нямаше да ми обърне капка внимание.
Станах, внимателно минах зад тълпата и се измъкнах навън. Мислех си, че сержант Доукс ще чака някъде близо до къщата, но той не се виждаше никъде. Пресякох улицата и надникнах в колата му. И тя беше празна. Огледах улицата — нищо. От Доукс нямаше и следа.
Беше изчезнал.
24.
Има много аспекти на човешкото съществувание, които никога няма да разбера, и нямам предвид само интелектуално. Искам да кажа, че ми лисва способността да съчувствам, както и да изпитвам емоции. За мен това не изглежда голяма загуба, но поставя извън разбирането ми твърде много области на обикновените човешки преживявания.
Обаче има едно поразително човешко изживяване, което мощно усещам, и това е изкушението. И когато огледах празната улица пред дома на Винс Масуока и разбрах, че доктор Данко някак си е успял да хване Доукс, почувствах, че изкушението ме връхлита на замайващи, почти задушаващи вълни. Бях свободен. Тази мисъл се надигаше около мен и ме блъскаше с елегантната си и напълно оправдана простота. Най-лесното нещо на света беше просто да си отида. Да оставя Доукс да си се види с доктора, да докладвам за това сутринта и да се направя, че съм бил прекалено пиян — моето годежно парти беше в края на краищата! — и че всъщност нямам представа какво се е случило на добрия сержант. И кой би могъл да ме опровергае? Със сигурност никой от купонджиите вътре не би могъл да каже нищо приблизително реалистично по въпроса, че не съм гледал панаирджийското шоу заедно с тях докрай.