Върнах се при Чътски. Той все още стоеше опрян на масата.
— Побързай — каза. — За бога, да се махаме.
— Още една стая — казах и отворих затворената врата срещу кухнята. Както и очаквах, беше спалня. В ъгъла имаше походно легло и на него куп дрехи и клетъчен телефон. Ризата ми изглеждаше позната и ми мина през ума откъде може да се е взела. Измъкнах собствения си телефон и набрах номера на Доукс. Телефонът върху дрехите зазвъня.
— О, ясно — казах, затворих телефона и се върнах при Чътски. Той беше точно където го оставих, макар че, изглежда, щеше да е хукнал да бяга, ако можеше.
— За бога, побързай — викна. — Господи, направо го усещам как ми диша във врата. — Погледна към задната врата и после към кухнята и когато посегнах да му помогна се обърна и погледът му падна върху огледалото, на стената.
Дълго се гледа и после се свлече, сякаш всичките му кости бяха извадени.
— Господи! — И заплака отново. — О, господи!
— Хайде — казах. — Да тръгваме.
Чътски потрепери и поклати глава.
— Не можех дори да помръдна, само лежах и слушах какво е направил с Франк. Беше направо щастлив: „Какво първо? Не? Добре, тогава ръка“. И после свистенето на триона, и…
— Чътски — казах.
— И тогава, когато ме повдигна и каза „осем“, а после „Какво ще кажеш?“ И после…
Винаги е интересно да слушаш за техниката на някой друг, разбира се, но Чътски май беше на път да изгуби и малкото самообладание, което му беше останало, а не можех да си позволя да го оставя да се лигави и по другата страна на ризата ми. Така че го сграбчих за здравата ръка.
— Чътски, хайде. Да се махаме оттук.
Той ме погледна, сякаш не разбираше къде е, после отново се втренчи в огледалото.
— О, господи! — Пое дълбоко въздух на пресекулки и се изправи, като че ли отговаряше на въображаем зов на тръба. — Не е чак толкова лошо. Жив съм.
— Да, жив си — казах. — И ако се размърдаме, можем и двамата да си останем живи.
— Дано — каза той, извърна решително глава от огледалото и се опря на рамото ми. — Да вървим.
Очевидно нямаше голям опит в ходенето на един крак, но пухтеше и подскачаше, тежко увиснал на мен между скоковете. Дори при липсата на някои части все още беше едър мъж и тежеше доста. Точно пред моста спря за малко и погледна през телената ограда.
— Хвърли ми крака там — каза, — на алигаторите. И ме беше нагласил така, че да гледам. Държеше го така, че да го виждам, и после го хвърли, и водата закипя като… — Чувах надигаща се нотка на истерия в тона му, но и той я чу и млъкна, разтрепери се, пое си дъх и каза малко грубо: — Добре де. Да се махаме.
Стигнахме до портата без повече отклонения по линия на спомените и Чътски се облегна на един стълб, докато отварях. Набутах го в колата, вмъкнах се зад волана и запалих. Когато фаровете светнаха, Чътски се облегна назад и затвори очи.
— Благодаря, приятел. Дължа ти страшно много. Благодаря.
— Няма нищо — казах и подкарах към Алеята на алигаторите. Помислих, че Чътски е заспал, но на средата на пътя той заговори:
— Радвам се, че сестра ти не е тук — каза той. — Да ме види такъв. Това е… Виж какво, аз наистина трябва да се оправя, преди… — Млъкна и не проговори почти половин минута. Подскачахме мълчаливо по черния път. Чудех се къде ли е Доукс и какво ли прави. Или може би какво е направено с него. Като стана дума, чудех се къде е и Рийкър и колко скоро ще мога да го заведа на друго място. Тихо, удобно, където да се съсредоточа върху работата си на спокойствие. Питах се какъв ли е наемът на фермата за алигатори „Блалок“.
— Може би е по-добре да не я безпокоя повече — каза Чътски внезапно и чак след малко осъзнах, че говори за Дебора. — Тя вече няма да иска да има нищо общо с мен, какъвто съм сега, а не искам никой да ме съжалява.
— Не се тревожи — казах. — Дебора е абсолютно безжалостна.
— Кажи й, че съм добре и че съм заминал за Вашингтон — каза той. — Така е най-добре.
— Така може да е най-добре за теб — отвърнах. — Но мен тя ще ме убие.
— Ти не разбираш — каза той.
— Не, ти не разбираш. Тя ми каза да те върна. Тя си го е намислила и не смея да не се подчиня. Удря много яко.
Той помълча малко. После въздъхна тежко.
— Просто не знам дали мога да го направя.