„Какво?“ — попитах отново. Но нямаше отговор, освен тежкото шумолене на невидими криле, така че се отърсих от него и отидох до мястото.
Двете тела очевидно бяха изгорени другаде, тъй като наоколо нямаше и следа от достатъчно голямо барбекю, което да изпече така добре два средни по размер женски индивида. Бяха оставени до езерото в студентското градче на Университета, точно до пътеката, която го обикаля, и бяха открити рано сутринта от двама души, тичащи за здраве. Заради състоянието на малкото количество доказателствен материал под формата на кръв, който открих, заключих, че главите са били отстранени след като жените са били изгорени.
Една дребна подробност ме накара да застина. Телата бяха разположени спретнато, почти почтително, овъглените им ръце бяха сгънати на гърдите. И на мястото на отрязаните глави над всеки торс внимателно бе поставена по една керамична глава на бик.
Точно такова любовно отношение винаги води до някакъв коментар от страна на Мрачния странник — общо взето развеселен шепот, кикотене, дори жегване на завист. Но този път, когато Декстър си помисли: „Аха, глави на бик! Какво мислим за това?“ — Странникът отвърна незабавно и енергично с…
Нищо?
Ни шепот, ни въздишка?
Пратих раздразнено искане за отговори и не получих повече от тревожно суетене, все едно Странникът се снишаваше зад всичко, което можеше да го скрие, и се надяваше бурята да отмине, без да го забележат.
Отворих очи — стреснах се, не за друго. Не помнех друг път Странникът да не е имал какво да каже по някой пример на любимата ни тема, но ето че сега беше не просто усмирен, а дори се криеше.
Погледнах двете овъглени тела с ново уважение. Нямах представа какво може да означава това, но след като не се беше случвало друг път, нямаше да е зле да разбера.
Анхел Батиста клечеше на пътеката и много внимателно разглеждаше някакви неща, които не виждах, а и не ме интересуваха.
— Намери ли го вече? — попитах.
Той не вдигна очи.
— Кое? — попита.
— Нямам представа — казах. — Но сигурно е някъде тук.
Той посегна с пинсетите и изскубна стръкче трева, вторачи се в него и го натъпка в едно найлоново пликче. После каза:
— Защо му е да слага керамични бичи глави?
— Защото шоколадът е щял да се разтопи — отвърнах.
Той кимна, без да вдига очи.
— Сестра ти смята, че е сантерия.
— Така ли? — казах. Тази възможност не ми беше хрумнала и малко се вкиснах. Все пак бяхме в Маями — всеки път, когато се натъкнехме на нещо, което прилича на ритуал и включва животински глави, сантерия беше първото, което ни идваше наум. Афро-кубинска религия, която съчетава анимизма на йоруба с католицизъм, сантерия е широко разпространена в Маями. Жертвоприношенията на животни и символизмът са често срещани сред последователите й, което би обяснило бичите глави. И въпреки че относително малко хора практикуваха сантерия, в повечето домове в града имаше по една-две малки свещи със светци или гердани от раковини, купени в някоя botanica2. Преобладаващото отношение в града беше, че дори да не вярваш, нищо няма да ти стане, ако покажеш известно уважение.
Както казах, би трябвало да ми хрумне веднага. Но заварената ми сестра, вече сержант в отдел „Убийства“, се бе сетила първа, макар че аз би трябвало да съм умният.
С облекчение разбрах, че случаят е поверен на Дебора, понеже това значеше минимум сковаващо костите скудоумие. Освен това се надявах, че така тя ще си намери по-добро занимание, отколкото напоследък. Денонощно кръжеше около повреденото си гадже Кайл Чътски, който бе изгубил два незначителни крайника в скорошната си среща с един побъркан хирург на свободна практика, който се бе специализирал да превръща човешки същества в пищящи картофи — същият негодник, който изкусно бе подкастрил толкова много ненужни части на сержант Доукс. Не бе имал време да приключи с Кайл, но Дебс прие всичко много лично и след като простреля фатално добрия чичко доктор, се посвети да обгрижва Чътски, за да го върне към крепката мъжественост.
Сигурно беше събрала безброй червени точки на етичната дъска, без значение кой ги броеше, но в действителност отпуската не й беше помогнала с отдела и дори по-лошо, бедният самотен Декстър много страдаше от незаслуженото пренебрежение от страна на единствената си жива роднина.