Всяко разумно същество би било извинено да се понацупи, но аз никога не съм твърдял, че съм разумен, и това ми оставяше съвсем малко опции. Навярно беше най-добре да продължа с живота си и да мисля за многото важни неща, които изискваха вниманието ми — децата, храната за сватбата, Париж, обяда… Предвид дългия ми списък с неща, за които да се тревожа, нищо чудно, че Странникът се показваше лекичко свенлив.
Пак погледнах двете препечени тела. Не правеха нищо зловещо. Бяха си все така мъртви. Но Мрачният странник все така мълчеше.
Върнах се при Дебора, която говореше с Анхел. И двамата ме погледнаха очаквателно, но аз нямах никакво готово остроумие, което беше крайно нетипично. За щастие на световната ми репутация на неизменно жизнерадостен стоицизъм, преди наистина да увеся нос, Дебора погледна някъде зад мен и изсумтя:
— Време беше, мама му стара.
Проследих погледа й към току-що спрялата патрулна кола и видях от нея да слиза мъж, облечен в бяло от глава до пети.
Официалният бабалао на Маями Сити бе пристигнал.
Прекрасният ни град съществува във вечна заслепяваща мараня от шуробаджанащина и корупция, така че ежегодно се хвърлят милиони долари по въображаеми консултации, превишени разходи по проекти, които не са започнати, защото са поверени на нечия тъща, и други специални въпроси от високо гражданско значение като нови луксозни автомобили за политическите поддръжници. Така че не би трябвало да е изненада, че градът плаща заплата и осигуровки на жрец на сантерия.
Изненадата е, че той си изкарва парите.
Всяка сутрин по изгрев-слънце бабалаото идва в съда, където обикновено намира едно-две дребни животински жертвоприношения, оставени от хора с предстоящи важни съдебни дела. Никой нормален гражданин на Маями не би докоснал тези неща, но разбира се, би било много неприлично да оставиш мъртви животни да се търкалят из големия храм на правосъдието. Така че бабалаото маха жертвоприношенията, раковините, перата, мънистата, муските и снимките по такъв начин, че да не обиди оришите, водещите духове в сантерия.
Освен това от време на време го викат да прави заклинания по други важни обществени дела като благославяне на нов надлез, построен от нискобюджетен контрактор, или да направи проклятие за Ню Йорк Джетс. Този път явно беше повикан от сестра ми Дебора.
Официалният градски бабалао беше чернокож към петдесетте, висок метър и осемдесет, с много дълги нокти и възголямо шкембе. Беше с бели панталони, бяла риза и сандали. Довлече се тежко от патрулната кола, която го бе докарала, с раздразненото изражение на дребен чиновник, чиято важна канцеларска работа е била прекъсната. Вървешком избърса черните си очила с рогови рамки с края на ризата си. Сложи си ги, когато наближи телата, и това, което видя, го накара да се закове на място.
Известно време само гледа втренчено. После заотстъпва, с очи все още приковани в труповете. След като се отдалечи на трийсетина стъпки, се обърна, върна се при патрулката и се качи.
— Какво, да го… — каза Дебора и аз се съгласих, че добре е обобщила нещата. Бабалаото тръшна вратата на колата и остана неподвижен на седалката, вперил поглед през предния прозорец. След миг Дебора промърмори:
— Мама му стара. — И отиде до колата. И понеже като всички любознателни умове аз исках да зная, я последвах.
Когато стигнах колата, Дебора тропаше по стъклото откъм страната на пътника, а бабалаото все така се взираше право напред, със стисната челюст, и неумолимо се правеше, че не я забелязва. Дебс затропа по-силно. Той поклати глава.
— Отворете вратата — каза тя с полицейския си глас тип „свалете оръжието“. Той поклати глава по-силно. Тя пък почука по-силно по стъклото и каза: — Отваряй!
Накрая той свали стъклото и каза:
— Това няма нищо общо с мен.
— Какво е тогава? — попита Дебора.
Той само поклати глава и каза:
— Трябва да се връщам на работа.
— Пало майомбе ли е? — попитах аз и Дебс ме изгледа свирепо, че я прекъсвам, но въпросът ми се струваше резонен. Пало майомбе е малко по-мрачно разклонение на сантерия и макар да не знаех за него почти нищо, бях чувал слухове за някои много гадни ритуали, които бяха привлекли интереса ми.
Но бабалаото поклати глава.
— Слушайте — каза, — има разни неща, за които просто си нямате представа. Не ви и трябва да знаете.
— Това от тези неща ли е? — попитах.