За щастие беше основно рутинна работа. Прекарах сутринта с колегите си в преравяне на апартамента на Халпърн за конкретни следи за вината му. За още по-голямо щастие доказателствата бяха толкова изобилни, че изискваха съвсем малко същинска работа.
В дъното на килера намерихме чорап с няколко капки кръв по него. Под дивана имаше бяла платнена обувка със също такова петно. В найлонова торбичка в банята имаше маркови панталони и още повече кръв, дребни пръски, вече втвърдени.
Вероятно беше хубаво, че има толкова много явни доказателства, защото днес Декстър наистина не беше бодър и енергичен както обикновено. Носех се в неспокойна сива мъгла и се питах дали Странникът ще се върне, и се сепвах в настоящето, застанал в килера, стиснал мръсен опръскан с кръв чорап. Ако се налагаше някакво истинско разследване, не съм сигурен дали бих могъл да го проведа съгласно собствените си наистина много високи стандарти.
За късмет не се налагаше. Никога не бях виждал такова изобилие на ясни и очевидни доказателства от някой, който все пак беше разполагал с няколко дни, за да изчисти всичко. Когато се отдам на малкото си хоби, аз съм чист и подреден — и съдебномедицински невинен само след минути; а Халпърн беше пропилял няколко дни, без да вземе дори най-елементарни предпазни мерки. Беше почти прекалено лесно и когато проверихме колата му, се отказах и от това „почти“. На облегалката за ръце на предната седалка имаше ясен отпечатък от палец със засъхнала кръв.
Разбира се, все още беше възможно лабораторията ни да открие, че кръвта е пилешка и че Халпърн просто се е отдал на невинно забавление, може би като любител колач на пилета. Но нещо се съмнявах. Изглеждаше съкрушително ясно, че Халпърн е направил с някого нещо наистина жестоко.
И все пак ме човъркаше глождещата мисъл, че е също така съкрушително прекалено лесно. Нещо не беше както трябва. Но тъй като нямах Странник, който да ме насочи в правилната посока, си траех. Във всеки случай би било жестоко да спукам балона на щастието на Дебора. Когато резултатите дойдоха, тя почти сияеше от задоволство и все повече изглеждаше, че побърканият Халпърн е добър улов.
Дебора даже си тананикаше, когато ме завлече да разпита Халпърн, което изведе безпокойството ми на ново ниво. Гледах я, когато влязохме в стаята, където ни чакаше Халпърн. Не помнех кога за последно съм я виждал толкова доволна. Дори беше забравила да си сложи изражението на вечно неодобрение. Беше много изнервящо, в пълен разрез с естествените закони, все едно всички по С-95 изведнъж да решат да карат бавно и внимателно.
— Е, Джери — бодро каза тя, когато се настанихме на столовете срещу Халпърн. — Искаш ли да поговорим за двете момичета?
— Няма за какво да говорим — каза той. Беше много блед, почти зеленикав, но изглеждаше много по-решителен, отколкото когато го доведохме. — Сбъркали сте. Нищо не съм направил.
Дебора ме погледна с усмивка и поклати глава.
— Нищо не бил направил — каза весело.
— Възможно е — казах аз. — Сигурно някой друг е оставил окървавени дрехи в апартамента му, докато той е гледал телевизия.
— Това ли е станало, Джери? — попита тя. — Някой друг ли е оставил окървавените дрехи у вас?
Ако беше възможно, той стана още по-зеленикав.
— Какви окървавени… За какво говорите?
Тя му се усмихна.
— Джери, намерихме твой панталон с кръв по него. Кръвта е като на жертвите. Намерихме обувка и чорап — същата работа. И намерихме кървав отпечатък в колата ти. Твой отпечатък, с тяхната кръв. — Дебора се облегна назад и сплете ръце. — Това разбужда ли паметта ти, Джери?
Халпърн беше започнал да клати глава, докато Дебора говореше, и продължаваше да я клати, все едно по някакъв странен несъзнателен рефлекс.
— Не — каза той. — Не. Това дори не е… Не.
— Не ли, Джери? — каза Дебора. — Какво значи не?
Той продължаваше да клати глава. Капка пот пльокна на масата; чувах го как се мъчи да диша.
— Моля ви — каза, — това е лудост. Нищо не съм направил. Защо… Това е чиста проба Кафка, не съм направил нищо.
Дебора се обърна към мен и вдигна вежда.
— Кафка?
— Мисли се за хлебарка — казах.
— Аз съм просто тъпо ченге, Джери — каза тя. — Не знам за Кафка. Но знам кога виждам солидни доказателства. И знаеш ли какво, Джери? Виждам ги из целия ти апартамент.
— Но аз не съм направил нищо!