Не ми беше приятно да гледам сестра си толкова потисната. Чувствах, че има нужда от някаква ободрителна забележка, нещо, което ще разсее тъгата и ще върне песента в сърцето й, но уви — оказах се празен.
— Е — казах накрая, — ако лошите наистина печелят, поне ще имаш много работа.
Тя най-сетне вдигна поглед, но на лицето й нямаше нищо подобно на усмивка.
— Да бе — каза. — Някакъв в Кендал снощи застрелял жена си и двете си деца. Ще работя по това. — Стана и изправи рамене в нещо, което поне наподобяваше обичайната й стойка. — Ура за нашата страна — каза и излезе от офиса ми.
От самото начало партньорството беше идеално. Новите неща имаха самосъзнание и това правеше манипулирането им много по-лесно — и много по-удовлетворително за НЕГО. Те се избиваха много по-охотно и не МУ се налагаше да чака дълго за нов гостоприемник — нито отново да опитва да се възпроизвежда. Ревностно караше гостоприемника си да убива и чакаше, копнеейки да почувства странното и прекрасно набъбване.
Но когато дойдеше, чувството просто се надигаше бавно, погъделичкваше ГО с пипалото на усещането, а после изчезваше, без да разцъфти и да роди поколение.
ТО беше объркано. Защо възпроизводството този път не се получаваше? Трябваше да има причина и ТО затърси отговор методично и ефективно. През многото години, докато новите неща се променяха и растяха, ТО експериментираше. И постепенно откри условията, при които възпроизводството се получаваше. Отне му доста убийства, преди отговорът да му хареса, но всеки път, когато удвоеше финалната формула, се появяваше ново съзнание и побягваше по света в болка и ужас и ТО беше доволно.
Ставаше най-добре, когато гостоприемниците бяха малко извън равновесие или от питиетата, които бяха започнали да варят, или от някакво състояние на транс. Жертвата трябваше да знае какво предстои и ако имаше зрители, емоциите им подхранваха преживяването и го правеха още по-силно.
После идваше огънят — огънят беше много добър начин да убива жертвите. Той сякаш изведнъж освобождаваше същността им в огромно пищящо разтърсване от поразителна енергия.
Всичко ставаше по-добре с младите. Емоциите наоколо бяха много по-силни, особено у родителите. Беше прекрасно и надминаваше всичко, което ТО можеше да си представи.
Огън, транс, млади жертви. Проста формула.
ТО започна да натиска новите си гостоприемници да установят завинаги тези условия. И гостоприемниците бяха изненадващо склонни да се съгласят с НЕГО.
31.
Като много малък веднъж гледах един вариететен номер по телевизията. Някакъв човек слагаше куп чинии на върховете на гъвкави пръчки и ги задържаше във въздуха, като разлюшкваше пръчките, за да върти чиниите. И ако се забавеше или обърнеше гръб, дори за миг, някоя от чиниите се люшваше и се разбиваше на земята, а след това и останалите.
Страхотна метафора за живота, нали? Всички ние опитваме да задържим чиниите си да се въртят във въздуха и когато ги вдигнем, не можем да откъснем очи от тях и трябва да се бъхтим неуморно. Само че в живота някой непрекъснато добавя още чинии, крие пръчките и променя закона за гравитацията, когато не гледаш. Така че всеки път, когато си мислиш, че всичките ти чинии се въртят добре, изведнъж чуваш зад себе си неприятен трясък и цял ред чинии, които дори не си подозирал, че имаш, започват да падат на земята.
Глупаво бях приел, че трагичната смърт на Мани Борк ме е освободила от една чиния, за която да се безпокоя, тъй като сега можех да продължа с храната за сватбата така, както трябваше, за по 65 долара за студени мезета и хладилник с безалкохолни. Можех да се съсредоточа върху много истинския и важен проблем да се съвзема. И така, убеден, че на домашния фронт всичко е спокойно, аз за миг се обърнах и бях възнаграден със забележителен трясък зад гърба ми.
Метафоричната чиния се строши, когато се прибрах у Рита след работа. Беше толкова тихо, че реших, че няма никого, но един бърз поглед ми разкри нещо много по-обезпокоително. Коуди и Астор седяха неподвижно на дивана, а Рита стоеше зад тях с изражение, което без проблем можеше да пресече мляко.
— Декстър — каза тя и в гласа й прозвуча тръбата на Второто пришествие, — трябва да поговорим.