Тя ме погледна и аз кимнах и потвърдих:
— Обувката си е негова. Ти ще погледнеш след това. — Тя очевидно прие, че е справедливо, понеже отстъпи и остави Коуди да се покатери на високия стол. Погледнах в микроскопа, за да го фокусирам, и видях, че стъклото оправдава най-големите ми надежди.
— Аха — казах и му направих място. — Кажи ми какво виждаш, млади джедай.
Коуди се мръщи над микроскопа няколко минути, докато нетърпеливото подскачане на Астор не стана толкова разсейващо, че и двамата я погледнахме.
— Стига толкова — каза тя. — Сега е мой ред.
— След минутка — казах аз и се обърнах към Коуди. — Кажи ми какво видя.
Той поклати глава.
— Мръсотия.
— Добре — казах аз. — Сега аз ще ти кажа. — Погледнах отново и казах. — Първо, животински косми, вероятно от котка.
— Значи от оная котка — каза Астор.
— Освен това има малко пръст с високо съдържание на азот — вероятно пръст за саксии, каквато се използва за домашните растения. — Говорех, без да вдигам поглед. — Къде заведохте котката? В гаража ли? Където майка ви си пресажда цветята?
— Да — каза той.
— Аха. И аз така си помислих. О, вижте тук. Това е синтетично влакно от нечий килим. Синьо е. — Погледнах Коуди и вдигнах вежда. — Какъв цвят е килимът в стаята ти, Коуди?
— Син — каза той с ококорени очи.
— Мда. Ако исках да стане по-интересно, щях да го сравня с парче, което съм взел от твоята стая. После щях да те изпържа. Щях да мога да докажа, че ти си бил с котката. — Отново погледнах в окуляра. — Божичко, някой наскоро е ял пица — О, има и малко парченце от пуканка. Помните ли киното миналата седмица?
— Декстър, искам да видя — изхленчи Астор. — Мой ред е.
— Добре — казах и я сложих на един стол до този на Коуди, така че и тя да погледне в микроскопа.
— Не виждам пуканки — веднага каза тя.
— Това кръглото кафеникавото в ъгъла — казах. Тя помълча минута, после вдигна очи към мен.
— Не може наистина да познаеш всичко това само като гледаш с микроскопа.
Радвам се да призная, че се фуках, но това беше целта на занятието, така че бях подготвен. Взех една папка, която си бях приготвил, и я отворих върху масата.
— Мога и още как — казах. — А мога и много повече. Гледайте. — Отворих на една страница, на която имаше снимки на различни животински косми, внимателно подбрани, за да покажат огромното разнообразие. — Това е котешки косъм — казах. — Съвсем различен е от този на козата, виждате ли? — Обърнах страницата. — И нишки от килим. Изобщо не приличат на нишките от риза или от кърпа за прах.
Двамата се приближиха и заразглеждаха папката, прелистваха десетината страници, които бях събрал, за да им покажа, че наистина мога да позная всичко. Бяха внимателно подредени, за да представят съдебната медицина като малко по-всевиждаща и по-всемогъща от магьосника от Оз, разбира се. В интерес на истината действително можем да правим повечето от нещата, които им показах. То всъщност не ни помага особено да хванем лошите, но защо да им казвам това и да развалям вълшебния следобед?
— Погледнете пак през микроскопа — казах след няколко минути. — Вижте какво още ще откриете. — Те го направиха с готовност и известно време бяха доста доволни.
Когато накрая вдигнаха погледи към мен, аз им отвърнах с жизнерадостна усмивка и казах:
— И всичко това от чиста обувка. — Затворих книгата и гледах как двамата се замислиха над думите ми. — И то само с микроскопа — казах и кимнах към стаята и многото лъскави уреди. — Представете си какво можем да разберем, ако използваме всички тези чудесни неща.
— Да, но може да сме били боси — каза Астор.
Кимнах, все едно в думите й имаше смисъл.
— Да, може. Тогава бих могъл да направя нещо такова. Дай си ръката.
Астор ме изгледа за няколко секунди, все едно я беше страх, че ще й отсека ръката, но после бавно ми я подаде. Аз я хванах, бръкнах под ноктите й с нокторезачката, която държа в джоба си, и казах:
— Чакай да видиш какво имаш тук.
— Но аз си измих ръцете — каза Астор.
— Няма значение. — Сложих малко парченце от намереното върху друго предметно стъкло и го наместих под микроскопа. — Ето.
ТРОП.
Наистина е малко мелодраматично да кажа, че всички замръзнахме, но така си беше — замръзнахме. Двамата погледнаха мен, аз погледнах тях и забравихме да дишаме.