Неволно потреперих.
— Хайде, да вървим на смяна.
Скоро излязохме на повърхността и се закатерихме към тръбата, където совалката беше в готовност да полети за платото. Голямото старо черно нещо ни чакаше до ръба на кратера. Под закрилата на групата на Джони Уейс аз и останалите щяхме да се натъпчем в него. Често усещах липсата на целия мъничък свят, който Уейс смяташе толкова близък, и във всички разговори какво представляват сънищата и какво е действителност намирах по нещо за самозащита.
Докато се отправяхме към подземната железница, извивката на купола изкриви кактуса отвън. Крехките стъбла, подобни на круши с остри бодли, се простираха навсякъде, сякаш възнамеряваха да обвият целия купол, докато не бъдат изличени от пороя на отразената електролуминесценция.
Така е, не се ли намери начин да се реши проблемът с ослепителния блясък през нощта, обстановката в Главния купол щеше да си остане нервна.
В подземната железница, още незавършена напълно, Уейс и аз минахме покрай наредени като за парад противопожарни принадлежности и скафандри за критични ситуации и се качихме на влака. Останалите от групата вече бяха по местата си и сякаш насърчавани от ССКП, бъбреха оживено на сериозни и амбициозни теми. Поздравиха радостно Джони и той се присъедини към разговора. А аз закопнях да се върна при семейството си — такова, каквото беше — или да играя шах с Тед Грийвс, простия стар войник. Може би и аз трябваше да си остана прост стар войник: непрестанно да потушавам размирици в пренаселените задни дворове на Източното крайбрежие или да дам бърз картечен откос някъде в Бразилия.
— Нямах желание да бъда нетактичен с теб, Джери — извини се Уейс, когато вратата се затвори. Дребното му лице неспокойно затрепка.
— Няма значение. Аз се нахвърлих върху теб. Напоследък животът е станал прекалено сложен.
— И това го казваш ти, апостолът на прогреса!
— Не е тема за приятен разговор… Виж, ние открихме живот на Юпитер. Това е знаменателно. Аз наистина съм доволен, доволен съм за Езард, доволен съм за всички там. Но какво ще правим сега с всичко това? Къде ще ни отведе? Ние все още не сме решили проблемите си на Земята!
— Ще го направим — отвърна той.
Започнахме да се движим по тъмния тунел.
III. РАЯ
Едно от нещата, които много усложняваха живота ми на Земята, бяха сънищата на моята дъщеря. Те така ме объркваха и ми въздействаха, че си мисля дали не са се преплитали често с моята фантазия, докато релаксирах на кушетката на Уейс под енцефалометрите и другите механизми на ССКП. И макар да ме омайваха, усещах някакво дълбоко безпокойство. Дъщеричката ми беше по детски приветлива и настойчива, аз, разбира се, нямах достатъчно време за нея, но за сънищата й намирах.
Начинът, по който Рая ги разказваше, притежаваше особена яснота. Те бяха просто сцени от един свят, в който бих искал да живея — куклен свят, опростен до такава степен, че в него нямаше други хора.
Рая беше плод на брака ми от третата декада. Съпругата ми от четвъртата декада Натали обичаше да слуша историите на Рая, но като търпелива жена — с мен може би повече, отколкото с дъщеря ми — предпочиташе да не показва учудването си.
Някои особености на сънищата й ни караха с Натали да не ги споменаваме пред други хора, пред наши приятели и близки — сякаш това бяха наши малки гузни тайни. И дори когато се потях над проекта ССКП, не ги споделих нито с колегите си, нито с Уейс, нито с интелектуал-магьосниците в Лунарната психолаборатория. Поради същата причина избягвахме да обсъждаме тази тема помежду си, отчасти защото чувствахме благоговението на момичето пред собствените й нощни видения.
Но в един миг, от една случайна забележка на Тед Грийвс, цялото ми удоволствие от разказите на Рая за сънищата й се превърна в безпокойство.
Ето как се случи това.
Бях се върнал на Земята от Луната в поредния си отпуск и се чувствах изцеден повече отвсякога. Самолетите между Кенеди, Изтока и Европейския център бяха претъпкани до краен предел, независимо от извънредните джъмбоси. Навсякъде се носеха новините за откриването на живот на Юпитер. Огромните телевизионни изображения на до болка познатото ми лице на моя шурей грееха навсякъде из градовете на Западната цивилизация. Засега не беше възможно да се определи какво ще мислят хората за ползата от това откритие, но Уолстрийт бе залят от вълна на оптимизъм.