Той изсумтя глухо и запали цигара.
— Добре казано от човек като теб, който е построил Свободно съществуващото колективно подсъзнание. Но знаеш ли, изглежда ми като пореден американски проект за въплъщаване на дявола и подриване на корените ни.
— Разбира се, че не е. ССКП ще бъде нещо като емоционална банка, компютър, ако тази дума ти харесва повече, където човек ще може да съхранява, но не плодовете на собствения си интелект, а на психиката си. Сега, когато има толкова много хора наоколо, нашият живот трябва да бъде организиран. ССКП ще ни върне свободата на въображението.
— Ако въобще заработи!
— Естествено, ако заработи — съгласих се с него. — Засега обаче ние не можем да измъкнем нищо друго от нашето голямо черно нещо, освен примитивни прототипи на първообразите. Просто трябва да продължаваме с работата. — Винаги говорех с Грийвс по-бодро, отколкото всъщност се чувствах, за да се противопоставя, както предполагах, на песимистичното му настроение.
Той се изправи и се загледа през прозореца.
— Е, аз съм само един обикновен войник, без особена слава. Нищо не разбирам от емоционални банки. Но може би вие ще прехраните вашето голямо черно нещо и то ще умре от затлъстяване, както всъщност и нашата Западна цивилизация. Някакви първообразни сънища — младежите ще ги взимат наготово от вашата неродена машина. И защо да не ги получават, щом ще умрат толкова млади?
Смъртта бе една от неговите големи теми.
— Това е покоят, който не отминава нищо живо — определи я той веднъж.
— Какъв вид сънища? — го попитах, без да мисля.
— На нервна почва образите от сънищата действат като сензорни стимули. Има сънища предупреждения и други, които предричат смъртта. Ние така и не знаем какво представлява будното състояние, нали? И няма да го знаем, докато не разберем какво всъщност са сънищата. Може би цялата тази черно-бяла битка е един суперсън, като онзи черен кос, който чука по прозореца?
Разговорът неволно разбули скритите му мисли. Чувал бях и се учудвах на начина, по който той винаги успяваше да не отговори направо на въпроса. Всъщност доста хора го правят. Някой ми беше казал, че било следствие на холовизията, раздвояването на вниманието. Това ми мина през главата, когато спомена черната птица, чукаща по прозореца, и ме подсети за началото на последния сън на Ри, когато тя не е била сигурна дали е будна или не.
— Защо споменаваш умирането?
— Нека се разходим на чист въздух, преди да е станало твърде горещо. Някои деца са прекалено неземни за живота. Христос, Джери, е бил дете, близо до първоначалното състояние, до първичния психологически свят. Такива са хората, които успяват да направят обезпокоителни и странни прогнози. И ако не го направят до зрелостта си, психиката им знае това и няма стимул да го включи в следващия етап на съществуването им.
— Хайде да излезем на слънце — съгласих се аз.
Чувствах се зле. Едри цветове протягаха към мен червените си езичета. Един гущер се бе изтегнал на клонка на рожков. Онова слънце, изчезващо надолу по хълма в съня на Ри — смъртта ли беше? И осемте зъба, или стълба, какво, по дяволите, беше това, на ръба на нищото — нейните години? Сипките подскачаха от прът на прът — неуморими в своя плен.
V. СИЦИЛИЯ
На следващия ден малко преди зазоряване летях над Калабрия и токчето на Италия. Долу проблясваха военни инсталации. Това бе една от най-южните точки на Европа, която маркираше границата между двата свята. Имаше американски, европейски и руски военни части със специално предназначение.
От къщи излязох, преди Ри да се събуди. Натали с черната й коса бе станала рано да ми помаха за довиждане. Довиждане! Винаги това довиждане! И какво всъщност е значението на черната голяма кутия, която Ри е носила в съня си? Не, не можеше да бъде вярно.
Проливите на Месина искряха под безкрилия ни корпус. Виждах едновременно четирите стихии: въздух, вода, огън и земя. Петата, Космосът, е била предчувствана. Само Бог знае какво се извършва в сърцето и ума на хората, какви първични процеси се вихрят там.
Може би когато успеем да се справим с Третите, сетивното познание ще ни даде възможност да подредим нещата. Досега не ни стигаше никога време за това. Дори сипките в тяхното безкрайно затворничество никога нямат достатъчно време. И онази птица на нейния прозорец? Коя част от прозореца е била вътре и коя вън?
Поехме към Сицилия, към познатите жълтеникавокафяви планини. Този остров беше една полунеутрална земя. Белият и Черният свят се срещаха на нейните ерозирали поля.
Тази сутрин закусих само половин грейпфрут и чаша горчиво черно кафе. Съзнателно регулирах храненето си. От другата страна на незримата граница, където се ширеше жесток глад, подобна лека закуска би изглеждала като цяло пиршество.