— Истината е — сподели веднъж Гея с Чироко, — че аз не мога да върша глупости, но защо да им го казвам?
— Пък и кой ли би ти повярвал? — откликна Чироко. Убедена бе, че Гея тайно се гордее с излишъка от внимание, с това безпрецедентно единодушие на исторически разделените люде от планетата Земя.
Но откакто войната навлезе в своята втора година се оказа, че товарът на „Ксенофоб“ може да се употреби по-удачно вкъщи, вместо да се пропилява в космоса.
Гея отбеляза отпътуването.
Не би могло да се каже, че същество, което прилича на 1300-километрово каруцарско колело, може да се усмихва — в човешкия смисъл на думата. Но някъде в пулсиращата червена линия светлина, центъра на гея-съзнанието, пробягна усмивка.
След половин декарот пътуващият филмов Пандемониум започна прожекциите на специална програма от две кинотворби: „Триумфът на волята“ на Лени Рифенщал18 и „Д-р Стрейнджлъв или как се научих да не се тревожа и да обичам бомбата“ на Стенли Кубрик.
На Гея времето се измерваше в ротове.
Едно завъртане около оста й представляваше един рот, сиреч шейсет и една минути, три секунди и няколко десети. Често наричаха рота „гея-час“. А килоротът, или „гея-месецът“, траеше четирийсет и два дни.
Благотворителните полети започнаха два килорота след като „Ксенофоб“ напусна поста си (за да бъде засечен близо до орбитата на Луната от Комунарските плъхове). Тогава Гея разкри за първи път някои от неизвестните си способности.
Знаеше се, че Гея е застаряло същество от генетично създадения вид на име Титан. Петте й по-млади сестри се подвизаваха в орбита около Уран, а невръстната й дъщеря скоро трябваше да се пръкне на повърхността на Япет, спътник на Сатурн. В оскъдните си интервюта сестрите й бяха разкрили същността на репродуктивния метод, на Титан, както и на титанските яйца и разпространението им.
Знаеше се също, че Гея използва сътворени от нея същества, които не притежават свободна воля, а по-скоро са нейни допълнения, също като пръста или ръката за човека. Наричаха ги „оръдията на Гея“. Дълги години едно от тях бе представяно на посетителите като самата богиня. Когато Чироко го уби, Гея набързо създаде друго оръдие.
Това, че оръдията и семената можеха да се комбинират, не беше изненада за Чироко. След деветдесет години живот с полудяващ бог малко неща можеха да я изненадат.
Резултатът от кръстоската наподобяваше космически кораб. Гея разпръсна тези управляеми, изключително мощни семена веднага щом разбра, че „Ксенофоб“ е унищожен и не се предвижда друг да го замести. Те поеха към орбитата на Земята, като почти цялата първа партида бе ликвидирана преди влизането в атмосферата. Втората година от войната беше смутно време: всеки стреляше пръв и дори не си правеше труда да задава въпроси.
Но постепенно семената се усъвършенстваха. Приземяваха се на места, превърнали се в ядрена касапница, и сигнализираха, че спасението е близо. Семената зовяха, изпълняваха музика, за да повдигнат духа на сломените същества, които бяха избегнали гибелта, обещаваха медицинска помощ, чист въздух, храна, вода и неограничени перспективи в гостоприемния скут на Гея.
Глобалните мрежи кръстиха семената „полети на милосърдието“. В началото авантюрата бе твърде рискована, тъй като повечето бяха унищожавани при опита им да напуснат Земята. Но малцина човеци се колебаеха. Някои се бяха нагледали на такива ужаси, пред които адът бе същински курорт. Скоро враждуващите страни оставиха на мира Гея-семената. Имаха далеч по-важни въпроси за решаване, например чий милион хора да бъде изтребен през идната седмица.
Семената побираха по сто души. На излитане се развихряха страховити схватки. Нямаше милост за децата, а възрастните преминаваха всички цивилизовани граници, само и само да се качат на борда.
Никоя мрежа не съобщи този факт, но пътуването до Сатурн бе чудотворно. Нямаше рана, която да остане неизцелена. Ужасите от войната избледняваха. Имаше изобилие от храна и вода за всеки. По време на „полетите на милосърдието“ надеждата отново възкръсваше.
Вътрешността на Гея бе разделена на дванайсет области: шест непрестанно осветени и шест тънещи в безкрайна нощ. Между тях се намираха тесните ивици на изгрева или залеза — според посоката на пътуването или състоянието на духа — известни като зони на здрача.
В зоната между Япет и Диона, заобиколено от планини, се простираше езерото с неправилна форма, наречено Мороз, сиреч „Съдба“ или „Орисия“.