Начупена и стръмна, бреговата му линия бе осеяна на юг с безчет полуострови и тесни, дълбоки заливи, които имаха имена, за разлика от повечето ограничаващи ги тесни ивици суша. Залив на Измамата, Разюздаността, Залив на Скръбта, Двусмислиците или Забравата, Залив на Глада, Недъга, на Войната и Несправедливостта. Дълъг и потискащ списък. Но въпреки това логичен: съставен бе от първите картографи, които са имали под ръка справочници по гръцка митология. Не бе подминато нито едно от децата на Нокс, сиреч Нощта, чийто първороден син бе Мороз, следван от Измамата, Разюздаността, Скръбта и всички останали, тънещи в мрака роднини.
Най-източната част от брега бе известна като Ментовия Залив. Причината да се сдобие с това име бе проста: Магьосницата го преименова, защото на никой не му се живееше в Залива на Убийствата.
Там бе селището Белинзона — плъзнало във всички посоки шумно и мръсно място. Едната му половина се бе сгушила до почти отвесната стена на източния полуостров, а другата се простираше във водата върху понтони. А островите бяха изкуствени, изградени върху колове или скали, които стърчаха от водната чернилка.
Приличаше на Хонконг. Един многоезичен град от лодки, вързани за колове или на гроздове, понякога по двайсет-трийсет наведнъж. Лодките бяха дървени, от всички разновидности и форми, каквито човешкото въображение бе успяло да роди през вековете.
Белинзона бе само на три години, когато пристигна Роки, но вече бе обител на греха и разложението — огромен престъпен свят на насилие върху лика на Ментовия залив.
Това беше град на човеците, и хората там бяха толкова различни, колкото и лодките, от всякакви раси и националности. Там нямаше полиция, нямаше пожарна, нямаше училища, нито съд, нито данъци. Фрашкано бе с оръжие, но липсваха муниции. Дори така броят на убийствата беше астрономичен.
Малко от туземните раси на Гея навестяваха града. Прекалено бе влажен за пясъчните духове и прашен — за цепелините. Железарите от Феба поддържаха на един от островите анклав — там купуваха човешки деца, за да ги ползват за инкубатори или хумана на своите новоизлюпени. От дъжд на вятър се отбиваше и някоя изгладняла Подводница и отхапваше цели части от града, но отворената му канализационна система обикновено отпъждаше гнусливите гиганти. Титанидите идваха да търгуват, но намираха града за потискащ.
Повечето от жителите му бяха съгласни с тях. А някои откриваха романтика в мястото — първично, диво и жизнено, „свирепо като куче със смъртоносна захапка, хитро като туземец…“ Но за разлика от старото Чикаго, Белинзона не се славеше със своите касапи, техничари или търговци на жито. Храната идваше от езерото, от манната, или от дълбоките кладенци, които улавяха млякото на Гея. Градът произвеждаше предимно тъмнокафяви петна във водата и кълбета черен пушек във въздуха, защото все някой от кварталите гореше. В глухите улички се намираха удушвачески клупове, отрова и роби. Човешкото месо се продаваше открито по месарските тезгяси.
Сякаш тук бе събрана цялата нищета на измъчената Земя: дестилирана, концентрирана и оставена да изгние.
Точно както бе планирано от Гея.
На 97 761 615 рот от двайсет и седмия гигарот, Фазовия Превключвател (Двоен Диез Лидийско Трио) Рокендрол слезе от дългата си лодка в покрайнините на Белинзона.
Чироко Джоунс каза веднъж за Титанидите, че „те са пример как една система, създадена да опрости нещата, може да се изкилиферчи“. Имаше предвид, че истинското име на една Титанида е песен, която означава много за самата Титанида и нищо за човеците. Понеже без помощта на Гея беше абсурд човешко същество да усвои тези песни, Титанидите започнаха да вземат английски имена, защото повечето хора на Гея говореха именно този език.
От системата несъмнено имаше имаше полза — за Титанидите. Имената на акорда, към който принадлежат, им служеха за фамилни. Акордът е нещо като човешки клан или сдружение, голямо семейство или раса, чийто смисъл е понятен на малцина човеци, нищо че повечето разпознават характерната им окраска — също като шотландските полички или вратовръзките на различните колежи. Второто, бащиното, име сочеше благодарение на кой от двайсет и деветте начина се е пръкнала Титанидата, която имаше от един до четирима родители. Собственото име бе свързано с третия важен фактор за всяка Титанида — музиката. Всичките се кръстеха на някой музикален инструмент.
Но с Фазовия Превключвател системата се наруши. Магьосницата реши, че името му е прекалено скандално. Прекръсти го на Роки и това му пасна. Истински успех за Чироко след повече от век тормоз заради този прякор. След като го хариза на Титанида, тя откри, че никой повече не я нарича Роки.