— Хвани я, тати!
„Дано не стане, че какво ще я правя“, помисли си Крис. Дано все така се носи пред нас и дано се чупим живи и здрави оттук.
Далеч назад проехтя експлозия.
Това пък какво е?
Калвин седеше в кресло си, увит като вързоп, но зъзнеше. Беше му зле. Нямаше отърване от студа. Каквото и да хапнеше, го връщаше. И непрекъснато го цепеше главата.
Не знаеше какво му е. И да се поставеше диагноза, беше му все тая. Знаеше, че е на финала.
Тия сто двайсет и шест години му бяха предостатъчни. Грохнал старец, видял бе през живота си милиони пъти да се завърта голямото колело и това му стигаше.
— Защо просто не ме пуснеш тук? — попита той Свирчостоп. — Ще стигна и пеш. Ти имаш поне още двайсет, трийсет века.
Чу нежно изсвирване. То не стигна до съзнанието му под формата на думи. То говореше за връзка, която не можеше да се обясни на никой от човеците. Двамата със Свирчостоп бяха израсли заедно, споделяха нещо общо, което не биха могли да споделят с никое друго човешко същество, с никой друг цепелин, и бяха готови да умрат заедно.
— Е, мисля, че трябваше да го предложа — изхриптя той. Облегна се назад, измъкна пурата и запалката, оставени му от Габи, и отново изхриптя. Този път думите му преминаха в смях.
— Тя си е спомнила — каза той. Навремето Калвин бе заклет пушач на пури, толкова отдавна, че почти бе забравил.
Тази ухаеше прекрасно. Подуши я, отхапа края и щракна запалката. Дръпна си. Пурата беше чудесна.
После пак щракна запалката и я поднесе съм Свирчостоп. Клапите зад гърба му шумно се отприщиха, после го блъсна вълна от въздух, смесен с водород.
Не чу експлозията.
ДВАЙСЕТ И ЕДНО
Всички цепелини умират в пламъци. Такава им е орисията. Само това ги убива.
Чироко гледаше как Свирчостоп се снишава към Гея, която стоеше като закована на широкия дървен мост.
Прави го доброволно, помисли си тя. Те сами си избраха такава съдба.
Но и това не й помогна.
— Всички долу! — викаше тя през рамо. — Прикрийте се зад щитовете. — Извърна се пак. Горящият Свирчостоп продължаваше плавно да се спуска.
Чудеше се дали Гея ще побегне. Но тя не се помръдна. Дори когато чудовищният газов балон се стовари отгоре й, Гея вдигна юмрук с намерение да го пробие, но бе обвита в пламъци.
Смъртта на цепелина бе величествена гледка. Звукът надхвърляше всяко въображение. Пламъците, разцъфнали на петнайсет километра височина, разкъсаха въздуха. Преди да се стовари върху Гея, той като че се поколеба за миг, задържан от все още непламналите газове, после започна величаво да рухва. Трябваше му много, много време, защото Свирчостоп беше тринайсет и половина милиона кубика въздух под налягане две атмосфери.
Половината от Свирчостоп стана на хармоника, а другата пламтяща половина се прекатури и падна върху „Юнивърсъл студио“ и по протежение на западната стена. Лумна всичко, освен камъка.
Жегата в началото бе жестока, пламъците се издигаха на талази и сякаш облизваха небето. Чироко не помръдна, но прикри с длан лице. Косата й се поопърли, а също и дрехите. Щитовете се нажежиха, нищо че войниците бяха на километър от пожара.
Но величествената клада от водород бързо угасна. Край „Юнивърсъл“ беше напечено, но се траеше.
Огромната купчина бавно догаряше. Всички я гледаха. Под нея бе затрупана Гея. Вероятно в рова. Никой не знаеше колко е дълбок.
Десетина минути купчината не помръдна и зад гърба на Чироко долетяха радостни възгласи. Чироко се огледа. Хвърляха каквото им падне във въздуха. Имаха куража да вярват, че Гея е мъртва. Но постепенно утихнаха, когато видяха изражението на Чироко.
Тя се извърна и продължи да наблюдава как догаря огънят.
Двеста панафлекса, повече от хиляда арифлекса и безчет болекси загинаха в гигантския пожар, отнасяйки със себе си безценни метри филма за битката със Змея.
Шефът на Студията поръча да пратят нови батальони от фотофауната на местопроизшествието… но едва ли бе необходимо. Голяма част от тях бяха напуснали постовете си при другите портали, за да се запътят към „Юнивърсъл“, щом чуха тътена на земята при излизането на змията.
После бе избухнал огромният пламък на север.
Добре.
Какви заповеди биха подействали на гладно дете да не докосва нищо в стая, направена от шоколад. Какви заповеди биха спрели ордата диви папараци при вестта, че само на една крачка кралицата на Англия и една телевизионна мегазвезда са се хванали гуша за гуша… ама стига, момчета, имайте им уважението! Никакви снимки, моля ви се.