Димът достигна определеното място. Конъл усети, че някой стиска ръката му. Беше Робин, дланта й беше студена. Конъл се наведе и я целуна. Сякаш нямаше какво да си кажат.
Титанидите излязоха на открито и се заеха със своята задача.
Тялото на Свирчостоп бе почти изгоряло, когато остатнките се разшаваха.
„Юнивърсъл“ все още гореше. Водите на рова бяха пълни с плаващи отломки. Телата на стотици осемметрови акули плуваха с коремите нагоре около спаружените остатъци на цепелина.
Също като в сцената с Назу, първо се появи ръка. После бавно и мъчително Гея се измъкна от чернилките, изправи се и олюлявайки се като пияна, излезе от рова.
Чироко с усилие възпря смеха си. Защото имаше опасност той да премине в истерия. Но Гея…
Приличаше на герой от рисувано филмче в един от най-изтърканите стари трикове. Подават му бомбата със запален фитил, съществото я взима и се опулва и — БАМ! Димът се разпръсва, а то стои все в същата поза, с празни ръце, но е рошаво и боядисано в черно, а наоколо се стеле дим… примигва два пъти — вижда се само бялото на очите — и пада.
Гея също бе черна от главата до петите и само очите й блестяха. Но тя не падна.
Започна да се гърчи. Беше отвратително. Изпъна се в една посока, после в друга, кожата й се напука. Посегна към стомаха, към нозете и се затърка усърдно с ръце. Кожата се залющи.
Отдолу се показа блестяща кожа, руса коса… една чисто нова Гея/Монро. Замря за миг, смалила се само с около половин метър, и се запъти към Чироко.
ДВАЙСЕТ И ДВЕ
— Време е, Джен.
— Знам бе — отговори той. — Мамка му, не ми ли каза…
Той се откъсна от работата си и се огледа. Габи не беше там. Май я чу да разправя нещо. Сви рамене и пак заби поглед в устройството в скута си.
Седеше върху голям сандък с надпис „«ДИНАМИТ»: Произведено в Белинзона“, поставен върху голямото зелено окончание на нерва в мъртвото сърце на Океан. Наоколо бяха разхвърляни и други такива сандъци.
В скута си държеше часовников механизъм. Мислеше, че е загрял как става. Вързва се тая джаджа с оная дреболийка, увива се малко от тая магийка около тиктакащото…
Нищо. Нито тиктака, нито нищо.
Връзва тия джунджурийки, после трябвало да върви на майната си. Хич и не мислеше да се маха, така че щом Габи му даде зор, изчака бая време, достатъчно, и после се хвана да бачка. А то не ще, значи. Вари го, печи го — не ще.
Разхълца се от безсилие.
Леле, как добре ще му дойде едно тлъсто рибе… Чудно мирише тая гадинка като е пърлена. Що не се сети досега?
Понечи да стане и да извади от кофата риба, ама се сети, че няма за кога да ходи, па обратно. Пфу! Затова толкова мисли, преди да почне да бачка, щото само като си помисли кога ще се качи горе на стълбището…
Джен се усети, че пак се разсейва. Подреди пак чарковете на детонатора и се замисли дали някога ще го сглоби правилно.
И пак си мислеше, че нещо е забравил.
И че то е най-важното.
Спирачките на проклетото малко влакче не работеха.
Лутер кълнеше бясно, после, щом наближи спирката, скочи и се претърколи.
Изправи се замаяно. Малки парченца от Лутер се бяха разпилели наоколо. За щастие, не бяха особено важни части. Едно ухо, малко скалп, малко крак.
Не му оставаше време и той го знаеше. Видя влакчето да отминава по широката крива. Щеше да обикаля вечно — голямото колело на Пандемониума, Великата Гея…
Не, нямаше. Релсата беше прекъсната, защото… туп… Гея беше победила змията, защото… туп, туп… Чироко е атакувала! А Гея го прати тук с важна мисия!
Мозъкът му засега тупкаше доста добре. Ако квадратното колело се върти достатъчно дълго, някои от ъглите се позаглаждат. Не беше чаткал така от деня на… смъртта си. Остатъка от веждата му се намръщи, той я намести обратно и се юрна надолу по стълбата…
Посрещна го Гаутама. Тоя дебелогъз, обкичен със злата дрисльо дрънкаше нещо на някакъв безбожен език. Лутер измъкна кръста си — могъщият меч на Бога — и кръцна главата му.
Което, разбира се, не уби Гаутама, но му причини известни неудобства, когато Лутер зарита кратуната му надолу по стълбите. Гаутама се защура с протегнати напред ръце, а гушата му кървеше. Лутер повече не го удостои с поглед. Замърмори, като се мъчеше с остатъка от устата си да произнесе всички думи.
— А шега е ред на шампиона, ишпратен от Шамата Богиня! Чака ви крах пред Нейната мощ!
По стената хората ползваха пушките си. Прогърмя топовен изстрел. Лутер се добра до портата и я отвори. Хората му крещяха. Не разбираше какво. Отиде при пусковия механизъм на подвижния мост, откри ръчката…