Туп.
Спускам моста, каза си той. Туп.
Защо спускам моста?
А… защото да помогна на Гея, да. Да помогна на Гея да…
Да влезе? Туп. Туп. Туп.
Може би това беше някакъв трик. Ръката му се отмести от ръчката.
— Това не е трик, скъпи Лутер — произнесе един глас в ухото му.
Обърна се и я видя.
Това бе Гея, това бе жена му, майка му, всички майки и съпруги, и девици, Боже помози, с увити около сърцето тръни, с това свято изражение на лицето (бе дребна, загоряла жена), с ослепително бяла роба и ореол — ореол! От нея струеше светлина, изгарящата светлина на богиня/болка/смърт — и милиони ангели летяха наоколо, надули тромпети (а той дори не познаваше дребната, загоряла жена)… туп… измама? Как може да е трик?!
Сега наоколо имаше хора с мечове. Видя как една от ръцете му пада на каменния под. Но, о Боже, имам още една, за да опитам.
Отпусна се с цялата си тежест на ръчката, бутна я напред и падна върху тракащия, скърцащ, хапещ механизъм и тонове от моста се стовариха върху му, откъсвайки крайник по крайник, по крайник…
Първата смърт на Артур Лундквист бе ужасна. Втората му смърт бе обвита със слава.
Няколко фотофавни бяха успели някак си да преплуват рова. Десетина се трупаха около Чироко, която наблюдаваше непоколебимото приближаване на Гея.
Гигантското Монро-нещо бе разперило ръце да хване Чироко, независимо в коя посока ще побегне. Приближаваше се като чудовищен борец-профи, с пропито от омраза лице.
Оставаха петстотин метра. Четиристотин. Триста.
Спря се, вслуша се в предсмъртния вопъл на Лутер.
Къде е Детето?
Когато стигнаха края на моста над главите им гръмна топ. Конъл чу нещо да издрънчава по шлема му, усети болка в ръката и чу вика на Робин.
Видя я, че притиска длан към челото си, което е окървавено. Понечи да скочи…
— Не! — извика Робин. — Добре съм.
И без това нямаше време. Сега бяха на моста, копитата на Титанидите трополяха по настилката. Стигаха до пропаст. Мостът бе започнал отново да се вдига. Конъл си помисли, че е по-хубаво да се връщат.
После мостът пак падна. С частица от съзнанието си Конъл забеляза, че Роки жестоко кърви. Горе на стената нещо издаваше лаещи звуци. Наоколо се стелеше дим. От стената ги целеха с топове. Дано са същите стрелци като него.
Префучаха под арката на портала. Конъл нямаше време да стреля. Титанидите размахаха мечове и тежко на тия, дето се изпречваха на пътя им. Но прииждаха нови. Конъл започна да стреля по всичко, което се движи.
Нямаше за кога да гледа по кого. Едва по-късно забеляза странните им одеяния — дълги палта, бели ризници или многоцветни зелено-сиво-кафяви панталони и шлемове като неговия.
Приближи се мъж, който носеше невероятно дълъг меч и крещеше, и Роки го посече. На падане мъжът удари с меча си Конъл по крака. Конъл погледна надолу, сигурен, че е останал без крак и след секунди ще изпадне в шок… Част от меча бе останала в ръката му. Видя счупено варакосано дърво и захвърли парчето.
За обърканото му съзнание това дойде твърде много.
Боже мой, наистина ли мислят, че това е просто игра?
После чу виковете на Валия. Тя бе минала далеч напред пред останалите и бе намерила Крис.
— Обръщай назад! — извика тя. — Взех ги! Обръщай!
— Кокошка! — викаше Чироко.
Гея се спря.
— Гея е гадна, безмозъчна БЪЗЛА! Гея е КОКОШКА!!
Голият, изпотен гигант бавно се извърна. Гея се бе упътила към „Фокс“, за да попречи на отвличането на Адам. Но… Чироко й беше подръка. Адам бе на мили оттук.
— Върни се и се бий, бъзлива кучко! От какво се… страхуваш? Гея се страхува! Гея е шубелива, Гея е гадна кучка!
Гея се спря, залюшка се напред-назад, разкъсвана от желанието да отиде за Адам или да приключи с това насекомо веднъж и завинаги. Знаеше, че е трик. Знаеше, че Чироко нарочно я предизвиква. Знаеше… и повече от всичко на тая гадна, ужасна вселена й се искаше да се върне и да смачка това ужасно келешче.
Чироко се изплю към Гея. Вдигна един камък и я замери с все сила. На главата на Гея цъфна червено петно. На светлината на Хиперион в ръцете на Чироко заблестя меч.
— Бог? Разсмиваш ме, Гея. Ти си свиня. Майка ти е била свиня, баба ти е била свиня, а нейната майка се е чукала с мъртви прасета. Плюя на теб. Пикая на теб. Призовавам те да дойдеш и да се биеш. Ако избягаш, всички ще узнаят колко си страхлива!
Сълзи на ярост се стичаха по лицето на Чироко.
Гея все още би могла да се извърне и да отиде за Адам, но Чироко нададе смразяващ кръвта вик… и тръгна към нея.
Което просто беше прекалено. Гея закрачи.