ЗАВЕСА
Не включвайте и мен.
Чироко стъпи на Стълбата към Рая без да има спомен как се е озовала там.
Двете с Габи я бяха видели за първи път преди почти век, в края на първото дълго изкачване по кабела през вътрешността на спицата на Рея. Тогава пристигането им бе гарнирано със специални ефекти от „Вълшебникът от Оз“ — филма, не книгата, която според Чироко Гея не бе помирисвала. Тогава там се видяха с едно масивно пантеистично създание, което се бе опитало да ги убеди, че е Гея.
Стълбата не беше в добро състояние. Но като се позагледа, Чироко видя, че някой се е трудил над нея. Прахта бе позабързана, понамирисваше на дезинфектант — от силния, който се използва в чакалните на метрото.
Изкачи се догоре и видя, че вратата на тогавашната стая на Гея е открехната.
Вътре бе Габи. Просто Габи. Не свръхестествено същество, не фокус-покус. Габи от плът и кръв.
Коленичила бе на пода, облечена с избелели джинси и синя дънкова риза, на колана й се мъдреше калъф с инструменти. Няколко от бутафорните прозрачни панели на пода бяха махнати и подпрени на стената. До тях имаше бутилки с препарат и парцали. Мебелите бяха струпани до отсрещната стена.
Габи човъркаше с гаен ключ по електриката. Осветлението едва мъждукаше.
Погледна към Чироко и обърса челото си с длан.
— Тук горе има много работа — каза Габи.
— Така изглежда.
Габи се изправи, прибра ключа и сложи ръце на кръста. Усмихна се на Чироко.
— Искаш ли да пийнеш нещо? Бира, вино.
— Може би само чаша вода.
— Вземи столове.
Габи излезе. Някъде зашуртя вода. Чироко взе два стола, които й се видяха не толкова паянтови, и ги дръпна настрана. Седна. Габи се върна с две чаши ледена вода и придърпа ниската масичка. Водата беше вкусна.
Настъпи неловка тишина. Заплашваше да стане мъчителна.
— И така — каза Габи. — Ти се справи чудесно. Гордея се с теб.
Чироко сви рамене.
— Нямаше кой знае какво да се върши, каквото и да си мислят там долу. Ти го знаеш най-добре.
— Ти се изправи лице в лице с Гея. Малцина биха го сторили.
— Не мисля. — Чироко пак се огледа. Тук май всичко си беше постарому. Посочи наоколо. — Ремонтираш, а?
Габи изглеждаше притеснена.
— Е, все някъде трябва да се живее. Не точно това съм имала предвид, но е само временно.
— Габи… какво си ти?
Габи побърза да кимне, преглътна, без да гледа към Чироко. Пое си дълбоко дъх, издиша. Погледна към тавана.
— Аз видях всичко, знаеш. Когато дойде тук да поразпиташ за Гея за това-онова. Тя не те излъга — не й беше до това. Сигурна беше, че ще й видиш сметката, но не й пукаше. И без това беше уморена от въшливото си дребно тяло. Но все още се опитваше да те спечели. Ще ти кажа защо. Но помни… тя ти предложи да ме създаде отново само с една промяна — да заличи желанието ми да воювам с нея. Ти отказа. Новата оферта беше да ме възкреси съвсем същата. Спомняш ли си какво й каза?
— Доста добре.
Очите на Габи погледнаха в безкрайността.
— Нарече го изкушение. — Отново фокусира погледа си върху Чироко. — Между другото, благодаря ти. После каза: „Но се попитах какво ли би казала Габи и разбрах колко зловонно, корумпирано, отвратително и дяволско е това деяние. Тя би се ужасила от мисълта, че е оживяла кукла-Габи, направена от теб, от твоята разлагаща се плът. И би пожелала да я убия незабавно.“
— Може би съм се поизсилила.
Габи се засмя и тръсна глава.
— Не. Ти беше съвсем права. Нямаше как да знаеш, че част от мен бе все още жива и те слушаше… но ти беше права. Ако тогава Гея ме бе възкресила, едва ли щях да съм аз. И беше права никак да не й вярваш. Смяташе, че се е отървала от мен — тя посочи към тавана. — Червената линия там горе… това ще е трудно. Искаш всички отговори и ще ги имаш, но няма да ти е лесно да ги разбереш… и ще се наложи просто да ми вярваш. Защото аз не мога да обясня какво представлява червената линия. Засега липсват човешки понятия за обяснението й.
Тя ме запокити там и реши, че е сложила точка.
Но аз я измамих. Запазих разума си. Оцелях… и трябваше да внимавам. Тя е била тук много по-дълго и знаеше пътя. Трябваше да се науча да пълзя, после да ходя, после да тичам и трябваше да го правя незабелязано. Ето защо се държах толкова мистериозно. Когато се научих да материализирам тялото си… когато правех каквото и да е, ставах много по-уязвима. Моите разговори с теб бяха като… изтичане на информация. Гея се усети, но не знаеше кой е. Аз се спасих само благодарение на това, че се заплесна да издирва теб. Освен това Гея бе все по-обсебена и от другите си мании. Може би по-изцедена е точната дума.
Но ти ме питаш какво съм аз. Аз не съм създание на Гея. Аз сама създадох себе си. Аз съм реалност, и съм жива… аз съм мен си.