По петите ги следваха арифлексите, придружени от продуцентите, а после довтасаха високомерните панафлекси, всеки със своя изпълнителен продуцент. Продуцентите ги яхаха, скучаейки, докато техните светочувствителни симбиотици набиваха сребърен нитрат, пироксилин и други химикали. Всички продуценти си приличаха като две капки вода, само дето бяха различни по големина. Най-едри и единствените, които имаха право на глас, бяха изпълнителните продуценти. По причини, нямащи нищо общо с комуникацията, някой от тях от време на време изгрухтяваше.
Когато болитата, аритата и панитата се наситиха, те освободиха терена на най-печените дърводелци, за да сложат последните щрихи с наподобяващите швейцарски ножчета сръчни пръсти. Изведнъж се разнесе грачене — сред хаоса като надменни щъркели гордо закрачиха двайсетметрови кранове. Появиха се помощниците и асистентите и поведоха останалите към работните площадки. Бояджиите всмукваха багрила и оцветители от каруцарите и напръскваха дървесината с дългите си надупчени опашки. Влачени от слонски впрягове, затрополяха фургони, натъпкани с костюми, реквизит, килими, гримове и преносими съблекални. Слоновете бяха истински земни екземпляри, развъдени от доставяни на Гея животни. При гравитацията на Гея походката им беше котешки грациозна и те се движеха на подскоци.
Пандемониумът6 започваше да се оформя.
Накрая дойдоха хуманоиди, андроиди, хомункулуси и няколко истински човеци, като знак, че не след дълго ще се яви и Самата Режисьорка.
Някои от тия човекоподобни хибриди бяха бачкери, други — резерви или фигуранти. Имаше и такива, които мязаха на покойници и от тях се отдръпваха дори безмозъчните същества. Звездите бяха кът. С плам, изригващ от орбитите на безумните му очи, префуча Лутер7 и запрати Апостолите си право в отредения им параклис. Бригхам и момчетата му довтасаха на коне, но намериха храма си все още незавършен. Започнаха се нападки, контраобвинения и истерични припадъци. Там бе Мерибейкър, а също и Елрон. Носеше се слух, че Били Сънди8 е някъде наблизо, а навярно дори и Кали9. Заформяше се страхотна фиеста.
Когато болексите, арифлексите и панафлексите се наситиха, за всеки се лепна съответният продуцент и двойките се задвижиха в унисон. И фотоживотинките си приличаха като две капки вода, но бяха разнокалибрени. Панафлексите се познаваха по размерите на единственото стъклено око и ширината на хоризонталния анус: точно седемдесет милиметра.
Едничката им цел бе да хванат кадъра. В негово име правеха всичко: хвърчаха с хеликоптери, кандилкаха се под стрелите на кулокранове, спускаха се с варели по водопади. Немигащото им око все се озърташе и при готовност тутакси заснемаше. Нейде в недрата им разни странни компоненти се смесваха под налягане, за да се превърнат в непрекъсната целулоидна лента, която се покриваше с фотореактиви и вече като цветен негатив се задвижваше зад ококореното око. Експонираше се кадър по кадър от шарнирно-лостов механизъм и задвижваща система, чиито кости и мускули лесно би разпознал Едисон.
Продуцентите яздеха своите панафлекси заднешком и веднага изкльопваха лентата. Което, разбира се, налагаше тесен контакт, за да се избегне осветяването. Това не притесняваше продуцентите, които изпитваха вечен глад за филми. Едновременно с изяждането те ги проявяваха и фиксираха.
А след като продуцентите изхвърлеха кинолентата под формата на фекалии, тя представляваше готово за прожекция произведение — ето защо Гея ги наричаше продуценти.
Бяха изминали шейсет рота след първата поява на разузнавача. Натоварени с дивеч, се връщаха от набезите си в горите кореспондентите и наркоманите. Тези същества мязаха на горили: два от малкото хищни видове, създавани някога от Гея. Нещо не й се удаваха хищниците. Един наркоман би я закъсал в африканската джунгла. Но повечето представители на гея-фауната също не спадаха към бързоногите, може би защото нямаше достойни за уважение хищници. Основният източник на месо, смехурковците не бягаха, нито пък се налагаше да ги убиваш. Месото им се отлепваше на дълги ивици, процес, абсолютно безвреден за самото добиче. Хиляди пържоли от смехурковци цвърчаха в кантината, за да бъдат подредени върху дълги дървени маси с безукорно бели покривки и кристални кани с шабли. Подготвяше се първото голямо празненство. В очакване на Гея се възцари гробовна тишина, нарушавана само от възбуденото квичене на боричкащите се за по-хубаво местенце болекси.
6
Пандемониум — хаос, свърталище на дяволи, столицата на Ада (според „Изгубеният рай“ на Милтън). — Б.пр.
7
Мартин Лутер (1483–1546) — немски теолог и преводач на Библията, водач на протестантската Реформация в Германия. Б.пр.
9
Кали — индийска богиня, считана както за унищожителка на живота, така и за негова създателка. Б.пр.