Владетелят на Бирма беше твърдоглав човек. Съветниците му смятаха, че ако Солт Лейк Сити наистина възнамерява да развърже война, след ЕМИ-то би трябвало да започне настъпление. Ала по време на атаката височайшата особа се намирала в Мелбърн. И никак не била очарована от преживяното.
За два часа Прово, Юта, се превърна в купчина радиоактивни камъни, а Бонвил Фън Сити просто се изпари.
Но това се оказа недостатъчно. Владетелят никога не бе отбирал от западни религии, така че за всеки случай насочи ракета и към Милано — към Ватикана.
Папският съвет бе свикан в „Свети Петър“. Не в старата катедрала, бутната, за да се построи жилищен блок, а в новата, в Сицилия, съградена от стъкло и пластмаса. След петдневно заседание Говорителят на Папския съвет възвести посланието на Негово Светейшество, а в същото време край Банкок се стовари едномегатонна ракета Гейбриъл.
Това, което папа Елейн не възвести, бе едно друго решение, плод на настроението на всички участници, което папският наместник Уатанабе обобщи така:
— Ако ще нападаме БИ-то, защо „без да искаме“ да не изпратим едно от тези дяволски изчадия и в БКР-то?
Така че малко след като Банкок бе изравнен със земята, втора Гейбриъл се изръси в Бурската комунистическа република11, в покрайнините на Почевструм12. Едва ли бе от особено значение, че тя бе предназначена за Йоханесбург.
Така СВ-V, както скоро започнаха да я наричат, се превърна в размяна на удари, докато всеки очакваше някоя от нациите да предприеме тоталния натиск. Трябваше да се почне със залп от бойни ракети по военните бази, жизнени центрове и природни ресурси, придружен от чума и смъртоносен химически удар. В зората на конфликта се наброяваха петдесет и осем нации, религии, партии или други групировки, способни на подобна атака.
Обаче бомбите все си падаха по една на седмица. В началото приличаше на игра, в която могат да участват всички. Но за три месеца съюзите се стабилизираха по доста класически начин. Световните новинарски агенции кръстиха едните Капиталистически свине, а другите — Комунарски плъхове. Колкото и да бе странно, норманците и бирманците се озоваха в един лагер, а Ватикана им стана общ противник. Имаше и други, наричани от новинарите паразити, които инцидентно връхлитаха, за да сритат някой от колосите в пищяла. Но като цяло СВ-V скоро заприлича на басовете, по които особено си падали руснаците през Първата атомна. Насвяткани с водка, те се шамаросвали, докато единият не падне.
Рекордът на двама приятели, които си удряли трийсет часа плесници, датира от 1931 г. и оттогава не е подобряван.
При скорост една петмегатонна бомба на седмица — сиреч около килотон на минута — ядрените запаси на Земята щяха да стигнат за осем века.
Конъл „Жилото“ Рей бе от капиталистическите свине. И той като себеподобните рядко се замисляше по въпроса, а стореше ли го, се оприличаваше по-скоро на канадска шунка.
Като гражданин на Доминиона, нямаше опасност да го мобилизират, а рискът да го изпари някоя ракета бе твърде нищожен. Първо, никоя нация не възнамеряваше да набира армия, защото за да се води войната вече не трябваха толкова хора. Второ, в Доминиона падна само една бомба. В Едмънтън. А Конъл я забеляза главно поради факта, че „Едмънтън ойлърз“ вече не се явяваха на срещите си за Хокейната лига.
Конъл нямаше понятие за едновремешните, доста по-обширни, граници на Канада, но дори да бе чувал за това, не си бе направил труда го запомни. Канада оцеля благодарение на отказа от отделни свои части. Първо се отцепи Квебек, последван от Британска Колумбия. Тя стана част от Норманските земи, а Онтарио — независима държава. Източната капиталистическа федерация на юг погълна Маритаймс, а корпорацията-държава Дженеръл Протеин прилапа по-голямата част от южна Манитоба и Саскачуан. Сега Канада се свиваше между западните брегове на Хъдзъновия залив и подножието на Скалистите планини. Столица й беше Йелоунайф. А Конъл живееше в предградието Артилерийско езеро на петмилионния Форт Рилайънс.