Момчето израсна с две страсти: хокея и комиксите. Прекалено дебело и мудно, то бе типична последна резерва на махленските отбори. Най-много да му поверят вратата, и то не за да я пази, а по-скоро да я запушва.
На четиринайсетия му рожден ден някакво гаменче го удари със снежна топка в лицето и Конъл Рей откри една нова страст — бодибилдинга. За своя, а и не само за своя изненада, се оказа твърде способен. На шестнайсет можеше да претендира за титлата „Мистър Канада“. В стила на Чарлз Атлас, Конъл намери гаменчето и го навря в една дупка в леда на Артилерийското езеро.
На келтски Конъл означава „висок и силен“. Започваше да си мисли, че майка му е уцелила името, макар на ръст да бе малко по-нисък от метър и шейсет. Що се отнася до госпожа Рей, наследил бе още нещо от нея и когато научи какво е, то се превърна в четвъртата страст в живота му.
И така, на своя осемнайсети рожден ден, 294-ия ден от Войната, Конъл взе сутрешната шейна до космодрума на Кейп Чърчил и се отправи към Гея.
Като се изключи ходенето до Уинипег, напускаше за пръв път Канада. Сегашното пътуване щеше да е доста по-дълго: Гея отстоеше на милиард и половина километра от Артилерийското езеро. Билетът струваше и майка си, и баща си, но татенцето Рей се бръкна, защото вече не можеше да се опре на приумиците на сина си. Момчето от три години само ядеше, играеше хокей и вдигаше гири — нямаше да е зле да се разкара от къщи. А милиард и половина километра звучеше твърде обнадеждаващо.
Сатурн впечатли неимоверно Конъл. Пръстените изглеждаха достатъчно стабилни, за да се пързаляш по тях. Позяпа как зад илюминатора набъбва огромната черна маса на Гея и разлисти „Златните остриета“, най-старата си книжка с комикси. За онова хлапе, дето получило вълшебни кънки от злия магьосник. В края на историята малкият — който също се казваше Конъл — ставаше цар на кънките и успяваше с един ритник да обезглави магьосника. Конъл опипа звуковите пътеки при последната картинка и чу познатия гнусен звук от удара с кънката, после се вторачи в кървавия фонтан и в отвратително лъщящия върху страницата мозък.
Виж той едва ли ще успее да пречука Магьосницата със своите кънки, макар да ги беше взел със себе си. В мислите си Конъл я убиваше с голи ръце. Но все пак се беше запасил и с пистолет.
Негова цел бе Чироко Джоунс, бившият Капитан на Кораба за дълбокия космос „Рингмастър“, после Крилатия командир на Ангелите, тайната Задна-майка на Титанидите, някога Великата и Властната, но отдавна детронирана Магьосница на Гея, понастоящем наричана Демон. Конъл Рей си правеше сметка да я натика в някоя дупка в леда.
Изгуби цял месец, за да издири Чироко Джоунс. Отчасти защото Демона не копнееше да бъде издирена, нищо че в момента беше извън всякаква опасност. И освен това, защото като безброй свои предшественици, Конъл също бе подценил Гея. Знаеше, че Светът-Бог е голям, но не беше се погрижил да осмисли цифрите, за да осъзнае каква огромна територия му предстои да изброди.
Знаеше, че Джоунс обикновено се мъкне с Титаниди, а Титанидите редовно се подвизават в областта Хиперион, така че потегли натам. Благодарение на едномесечното търсене успя да се приспособи към четири пъти по-ниската гравитация и към шеметните пейзажи, предлагани от гигантската вътрешност на Гея. Както и да разбере, че никоя Титанида не ще сподели с човек нищо, засягащо „Капитана“, както сега наричаха Чироко Джоунс.
А самите Титаниди се оказаха доста по-едри, отколкото си мислеше. Подобните на кентаври същества играеха видна роля в комиксите, но художниците се бяха оляли. Конъл очакваше да се гледат очи в очи, а стигаше на Титанидите до пъпа. Рисуваните бяха или мъжкари, или женски, нищо че на картинките липсваха съответните атрибути. На живо приличаха на самки и бе невъзможно да се определи полът им. Между предните си крака имаха само мъжки или женски орган, досущ като човешките, а отзад — и двата в комплект. Задният пенис обикновено бе скрит и когато Конъл го зърна за първи път, изпита същото чувство на безсилие като при началните тренировки с щангите.
Сгащи я в свърталището „Котката“ — титанидска кръчма до дънера на най-грамаданското дърво, което бе виждал в живота си. Всъщност и в цялата Слънчева система нямаше равно на него по големина, а под короната и върху клоните му се бе обосновал титанидският мегаполис на Гея, наречен Титантаун.
Чироко Джоунс седеше на ъглова маса в компанията на пет Титаниди. Играеха някаква шантава игра със зар и фигури за шах. Пред всеки стоеше половинлитрова халба с тъмно пиво. Чашата на Демона бе непокътната.