Героите й се сториха доста по-объркани, отколкото навремето. Скандалите между Чироко и Габи Плъджет бяха бурни, и още по-бурни — между Чироко и Джен Спрингфийлд. Последната сцена бе изцяло изфабрикувана, а първата не бе на мястото си.
Всички бяха въоръжени до зъби. Имаха муниции за цял батальон наемници. Мъжете бяха по-напращели каяни и от Конъл Рей, а гърдите на жените бяха колкото бостански дини, които непрекъснато изхвърчаха от впитите кожени елеци, призвани да ги крепят. Все се натъкваха на чудовища, който определено се оказаха новост за Чироко, и където минеха, оставяха подире си трупове.
После взе да става по-интересно.
Видя как тримата с Габи и Джен се заизкачваха по един от огромните кабели към главината на Гея. Стъкмиха бивака и дивотиите започнаха. Мязаше на любовен триъгълник, като Чироко поддържаше връзка и с двамата си спътници. Докато подклаждаха с Габи лагерния огън, си разменяха простотии от сорта: „О, Боже, Габи, обичам ръцете ти върху топлото си влажно котенце“.
На следващата сутрин — макар Чироко да си спомняше, че в действителност пътуването бе траяло доста по-дълго, — на аудиенцията при Великата Богиня Гея, Джен получи оферта да заеме поста Магьосник. И когато той склони глава в знак на съгласие, Чироко се нахвърли върху него и преряза гръкляна му. Кръвта рукна надолу по страницата, а убийцата презрително изрита главата на Джен от пътя си. Богинята, която според Чироко бе изографисана като доста по-лукава, отколкото бе в действителност, назначи за Магьосница Чироко, а Габи — за нейна злонамерена помощница.
Имаше и много други простотии. Чироко въздъхна и затвори книгата.
— Знаеш ли, че той може би казва истината? — рече тя.
— И аз мисля същото.
— Може би е просто глупак.
— Е, ти си наясно как се наказва глупостта.
— Да-а. — Чироко захвърли книжлето, взе дървеното ведро и плисна в лицето на Конъл десетина литра ледена вода.
Конъл лека-полека идваше на себе си. Раздрусваха го и го ръчкаха, но всичко му изглеждаше твърде далечно. Дори не беше наясно той самият кой е.
Накрая осъзна, че е гол, вързан и няма никаква надежда да избяга. Седеше, разчекнат, и не можеше да се помръдне. А и не виждаше нищо, докато Джоунс не позачисти засъхналата кръв от едното му око. Заболя го. Главата му бе стегната като в менгеме от някаква лента и болеше. Всъщност, болеше го всичко.
Джоунс седеше пред него върху обърнатата кофа. Очите й бяха дълбоки и тъмни, както винаги, когато го изучаваше безстрастно. Накрая Конъл не издържа.
— Ще ме изтезаваш ли? — попита, а думите му се слепиха.
— Да.
— Кога?
— Когато ме изментиш.
Мислите му се рееха наоколо, но нещо в погледа й го накара да размисли.
— Как ще разбереш, че те ментя? — попита той.
— Там е проблемът — призна тя.
После измъкна нож и го завъртя пред лицето му. Докосна стъпалото му и бавно придърпа острието към себе си. Нямаше болка, но се появи кървава ивица. Чироко отново махна ножа и зачака.
— Остър е — осмели се да каже Конъл. — Много остър.
Тя кимна и остави играчката си.
Извади пурата от устата си, поизтръска я и разпали огънчето. После доближи тлеещия връх на милиметри от ходилото му.
По кожата се появиха мехури и този път го заболя.
— Да, да, разбирам.
— Още нищо не разбираш — каза тя, без да отмества пурата.
Той се помъчи да отдръпне заклещения си крак, но Титанидата зад него се пресегна и го стисна здраво. Конъл прехапа устни и отмести очи — отново бе прогледнал. Заскимтя. Скимтя дълго, но това не облекчи болката.
Дори пет — или десет? — минути, след като тя отмести пурата, продължи да боли. Рида дълго и безпомощно.
Накрая събра доблест пак да погледне мястото. Видя кръгче обгоряла и почерняла кожа, колкото голям медал. Вдигна очи — тя продължаваше да го изучава с поглед, безчувствена като камък. Мразеше я. Никога, никого и нищо на света не бе мразил така, както мразеше нея.
— Това продължи само двайсет секунди — каза Чироко.
Той осъзна, че тя говори истината, и заплака. Опита се да кимне, опита се да й обясни, че разбира какво означава това, че двайсет секунди съвсем не са много, но гласът му изневери. Тя чакаше.
— Трябва да разбереш още нещо — продължи Чироко. — Кракът едва ли е най-чувствителното ти място. — Дъхът му секна, когато тя размаха под носа му пурата, от която го лъхна топлина. После бавно прокара нокът от брадата му към слабините. По цялото трасе усещаше лека топлина, а щом ръката й спря, Конъл чу и усети как се пърлят космите.
Когато Чироко отмести ръка, без да го изгори там, долу, с Конъл се случи нещо странно. Той престана да я мрази. Това бе всичко, което усещаше. Беше гол и навсякъде го болеше, и тя щеше да го наранява още и още. Омразата би била за него идеална опора.