— Моля те да извиниш Брандън — намеси се ухилен Дан. — Днес е в едно от настроенията си. Брандън, от всичките напитки, които имат тук, ти коя искаш?
Брандън въздъхна тежко.
— Май ще си поръчам млечен шейк.
— Добре тогава — каза Амбър, приготвила химикала да запише. — Какъв вкус да бъде?
— Ох, ами не знам. Ти какъв вкус ще ми препоръчаш?
— Винаги съм харесвала шоколадовия.
— Тогава ще си взема ванилия — заяви Брандън и си сложи очилата обратно.
Дан се опитваше да не се разсмее на дивотиите на приятеля си. Амбър стоеше и се усмихваше.
— Разбира се — отвърна тя. — Нещо друго желаете ли, момчета?
— Ако се сетим за нещо — рече Дан, — със сигурност ще си поискаме.
Амбър се усмихна и ги остави, борейки се с връхлитащата вълна на повдигане. Мина през люлеещите се врати към кухнята и се облегна за миг на стената, докато изчакваше да ѝ попремине. Когато се увери, че няма да припадне или да повърне, предаде поръчката и се изправи до Сали, и двете се заловиха да приготвят млечни шейкове.
— Какви са твоите хора? — попита Амбър, игнорирайки растящото главоболие.
— Двама бизнесмени — отговори Сали, — заграждат ме, флиртуват страшно и са обречени да завършат вечерта със сос, разплискан по ризите. Ами твоите? Онзи с очилата изглежда сладък.
— Кретен.
— Но не чак толкова сладък — бързо се поправи Сали. — Всъщност, ако не ме беше прекъснала, преди да довърша, щях да кажа, че изглежда сладък, но от по-близо се вижда, че е кретен.
Амбър се ухили.
— Щеше ли да го кажеш?
Сади кимна.
— Само да ме беше оставила да довърша, вместо да се раздрънкаш, както винаги.
— Аз съм дрънкало.
— Такава си си.
Амбър сложи шейковете на подноса, пое си дълбоко въздух и тръгна обратно към салона.
Брандън я наблюдаваше как приближава, а Амбър се опита да се усмихне. Не беше много убедително, но щеше да свърши работа. Вече не ѝ пукаше за бакшиша, искаше само тези двамата да си тръгнат по-скоро, да си отнесат лошите вибрации и да я оставят да тъне в каквато и да беше тази гнусна неприятност, която заплашваше да я погълне през целия ден.
— И така… — започна тя, но главоболието заби нови иглички от болка точно зад очите ѝ, тя примижа, подносът се разлюля, а шейковете се плъзнаха настрани, удариха се в ръба на масата и се разплискаха по пода.
Звукът от счупено стъкло помете главоболието и когато погледът на Амбър се проясни, вече можеше да види, че всичко беше в шейк. Беше напоил гуменките ѝ и беше опръскал крачолите на Брандън.
Дан зави от смях, но Брандън я гледаше втренчено, докато жегата се надигаше по лицето му.
— О, Боже мили — извика Амбър. — Много съжалявам. Страшно съжалявам.
— Ти…
— Всичко ще почистя. Толкова съжалявам.
— Ти, тъпа, дебела свиня.
Амбър замръзна.
— Нескопосан, грозен, дребен трол, — продължи Брандън. — Направи го нарочно.
— Не съм, кълна се…
— Нарочно ме заля.
— Беше случайно.
Сали избърза към тях с парцал в ръка.
— Няма нищо, не е кой знае какво, ей сега ще…
Брандън забоде пръст в Амбър.
— Тя го направи нарочно.
Сали се засмя.
— Сигурна съм, че е било просто…
— Искам да я уволните.
Сали спря да чисти, а смехът ѝ се претопи в усмивка на изненада.
— Няма да бъде уволнена, задето е изпуснала един поднос, разбираш ли? Случва се непрекъснато. Какво ще кажеш за следното? Днес вечерята ви е за сметка на заведението.
— Днес вечерята ни е на пода — отвърна Брандън. — Къде е управителят? Искам да говоря с управителя. Искам тази дебела свиня да бъде уволнена.
Лицето на Сали се вкамени.
— Вън — рече тя. — И двамата. Вън. Не сте добре дошли тук.
Дан вдигна ръце с подигравателна невинност.
— Аз нищо не съм направил — каза. — Просто си седях. Какво лошо съм сторил?
— Избрал си си грешния приятел — отвърна Сали. — Хайде. Вън.
Брандън не сваляше очи от Амбър. Лицето му беше бледо, със сурово изражение, сякаш ей сега щеше да ѝ скочи. Наложи се Дан буквално да го влачи към вратата.
Сали стоеше с ръце на хълбоците.
— Леле — рече, когато вече си бяха тръгнали. — Ама че кретени. Добре ли си, миличка?
— Добре съм.
Сали я потупа по рамото.
— Тези са тъпанари. Недей да обръщаш внимание и на думичка от онова, което казват.
Сали помогна на Амбър да почистят бъркотията. Двамата бизнесмени хвърляха по някой поглед, когато им се удаваше възможност, а Амбър не можеше да ги вини. Сали беше красива, дори когато миеше пода. Не почервеняваше от усилието като Амбър, а косата ѝ не излизаше от опашката като тази на Амбър. Изглеждаше чудесно дори в тениската на Файърбърд.