— Просто не мога да повярвам, че си знаел и не си ми казал нищо — рекох и седнах върху един голям чувал.
— Не виждах смисъл да го правя.
— Какво искаш да кажеш?
Той избърса ръцете си в панталона и се обърна към мен. Тениската му беше полепнала по изпотените му гърди по начин, който би могъл да ме заинтригува, ако не му бях толкова ядосана. Както винаги изглеждаше по-скоро като футболна звезда, отколкото като вещер.
Лицето му беше безизразно, но това е нормално за него, Кал винаги е държал картите твърде близо до себе си.
— Означава, че ти не си израснала в магическо семейство, така че ми бе ясно, че ще го сметнеш за… как го нарече?
— Отвратително и варварско.
— Именно. Така че какъв смисъл има да ти го казвам и само да те настройвам враждебно?
— Не съм враждебна — възразих.
Той хвърли многозначителен поглед върху саксията, а аз завъртях очи.
— Добре, така да е, но ти бях бясна, задето не си ми казал, а не заради това, че сме… сгодени. Боже, не мога дори да го изрека. Звучи толкова ненормално.
— Софи, това не значи нищо — каза той и подпря лакти върху коленете си. — Това е нещо като договор. Никой ли не ти го е обяснил?
Арчър ми беше споменал нещо. С Холи, бившата съквартирантка на Джена, са били сгодени. Сега, след като знам, че той е един от хората на Окото, се чудя доколко подобен годеж е бил легитимен. Но точно сега предпочитах да не мисля за него.
— Значи можем просто така да го прекратим, нали?
— Именно. Е, вече всичко наред ли е?
Започнах да ровя пръстта с обувката си.
— Да, наред е.
— Чудесно. Няма защо да се чувстваме неудобно.
— Добре.
Останахме така за миг в неловко мълчание.
— О, забравих да ти кажа нещо. Баща ми иска да дойдеш с нас в Англия това лято.
Разказах му накратко всичко, което се случи в кабинета на г-жа Касноф. Изглеждаше изненадан, като му разказах за Ванди, а като чу за тестовете и изследванията, се намръщи, но не ме прекъсна.
— Звучи гадно — заяви той, като приключих.
— Много — съгласих се аз.
Той се изправи и се насочи пак към азалията, което, предполагам, беше намек да си тръгвам.
— Извинявай, че те замерих с буца пръст.
— Няма нищо.
Очаквах, че ще каже още нещо. Понеже не го направи, станах от чувала.
— Ще се видим в училище, скъпи — казах аз и излязох.
Той издаде звук, който приличаше на смях, но с Кал човек никога не може да е сигурен.
Слънцето залязваше, докато влизах в сградата на училището. Вече се чуваха щурци и крякане на жаби. Лек ветрец с пролетен аромат разклати листата на виещите се по стените на сградата лози. Обърнах се и отново се загледах в поляната, която се простираше пред мен. Мразех това място, когато за пръв път дойдох тук, но сега ми се струва, че ще ми липсва. Толкова много неща ми се случиха тук, че колкото й да е невероятно, бях започнала да възприемам „Хеката“ като дом.
Нещо космато докосна ръката ми. Оказа се Бет.
— Има пълнолуние — изръмжа тя и посочи с муцуна небето.
— Да, вярно.
Върколаците излизаха да тичат навън при пълнолуние. Можех да видя доста от тях, ако се загледам навътре в гората.
— Не мога да повярвам, че учебната година почти свърши — каза Бет с глас, който звучеше като че ли има счупени стъкла в гърлото.
— На мен ли го казваш? — отвърнах.
Очите й бяха яркожълти, но и искрени, когато ми каза:
— Ще ми липсваш, Софи.
Усмихнах се. Само преди няколко месеца тя изобщо не ми вярваше и смяташе, че съм тук, за да шпионирам от името на баща си. За щастие това, че едва не загубих живота си, ме спаси от тези подозрения. Протегнах ръка и я потупах по рамото.
— И ти ще ми липсваш, Бет.
Тя се наведе и облиза бузата ми.
Изчаках да се отдалечи, преди да се избърша с опакото на дланта си.
— Гадост.
И така, не всичко в „Хеката“ ще ми липсва.
Качих се на третия етаж, където са стаите на момичетата. Нямаше много хора в общото помещение и вечерта беше доста спокойна.
Тейлър, една от зооморфите, ме видя и ми помаха.
— Хей, Соф! Чух, че си си взела една баня днес. Защо не се преоблече? — попита тя по повод мръсния ми външен вид.
Прибрах смутено коса зад ушите си.
— Не ми остана време за това.
Тейлър се засмя и звукът ме изненада с гърлеността си, нетипична за такова крехко момиче.