Сърцето ми препускаше бясно и едва успявах да удържа магическите си сили под контрол.
— Трябва да тръгваш. Веднага.
Сега вече нямаше съмнение, той беше бесен.
— Имаш ли представа какво рискувах, за да дойда тук? Не само заради твоите хора, но и заради моите!
Огледах се, но като че ли никой не ни гледаше. Това би се променило, ако бях започнала да му крещя. Погледнах го колкото можах по-красноречиво, но заради целия си грим, не съм сигурна, че ме разбра.
Отдалечих се към ъгъла на залата и се скрих зад една огромна саксия. Светлината беше приглушена и миришеше силно на глина.
Арчър се доближи и застана от другата страна на палмата, като се облегна на стъклото.
— Защо не дойде да се срещнеш с мен? — попита той директно.
— Как да ти кажа, може би защото съм демон, а ти си ловец на демони и не е много добра идея да се разхождаме наоколо.
Понеже той не отговори, аз въздъхнах и продължих:
— На практика всеки в живота ми ме кара да стоя далеч от теб. Това и правя.
Беше ми странно да му говоря, докато носи тази маска. Виждах очите му, но не можех да прочета нищо в тях.
— Довери ми се — каза той. — Ако не се случваше нещо много важно, никога нямаше да се наложи да се виждаме. За щастие.
Болка прониза сърцето ми, остра като кинжала, който Арчър без съмнение криеше някъде в дрехите си. Надявах се да не си е проличало.
— Какво имаш предвид с „нещо много важно“?
Той само поклати глава.
— Нямам време да навлизам в подробности, но е свързано с двамата ти демонични приятели ей там. Можеш ли да се срещнеш с мен утре през нощта в мелницата?
Умът ми препускаше. Ако Арчър наистина знаеше нещо за Ник и Дейзи, то с баща ми щяхме да имаме по-добра представа какво се случва. Или просто се убеждавам, че мога да прекарам малко време с него, без да се чувствам виновна?
— Утре не мога.
Не ни беше останало време да проучим нещата с гримоара покрай всичките приготовления за рождения ден и оставихме цялата следваща седмица за занимания с него. Това трябваше да е всичко, което да му кажа. Тук трябваше да приключим и да си тръгна. Вместо това се чух да казвам:
— Баща ми заминава в командировка след девет дни. Ще ми е по-лесно да се видим тогава.
Той кимна.
— Добре. След девет дни. В три през нощта.
— Става. Но ако пак ми извадиш нож…
За моя изненада той се разсмя.
— Продължаваш да го споменаваш. Първо, не съм вадил нож на теб. Извадих го, за да счупя ключалката на прозореца. Второ, бях затворен в мазето с побеснял демон. Кой от нас двамата смяташ, че беше по-уплашен?
Завъртях очи, което не беше лесно с натежалите ми от грим мигли. Той мина покрай мен и се насочи към тълпата. Последвах го и миг след това вече не можех да го открия никъде.
Запътих се към масата с подаръците и продължавах да се оглеждам за него, но вече беше очевидно, че си е тръгнал. Въздъхнах и посегнах да махна короната си. Сигурно правех голяма грешка, но баща ми искаше да разбере какво се е случило с Ник и Дейзи, а Арчър, или Окото, имаха тази информация. Тогава защо да не се възползваме?
— Ето те.
Кал изведнъж се появи отстрани и едва се удържах да не подскоча виновно. Най-после забелязах с какво е облечен.
— Откъде взе това?
Беше облечен в училищна униформа на „Хеката“. Сакото бе малко тясно на широките му рамене.
— Мое си е. Г-жа Касноф ми го донесе. Аз всъщност не нося… костюми, така че това беше добър компромис.
Мислех си, че само Арчър е в състояние да накара училищната униформа да изглежда красива, но Кал доказа, че греша. Синьото стоеше много добре на златисторусата му коса и изглеждаше по-млад. На бузата му имаше трапчинка, досега не я бях забелязала.
— От теб се е получила чудесна Хеката — каза той.
Исках да възразя и да направя някой ироничен коментар, но нещо в очите му ме накара да кажа само:
— Благодаря.
Изведнъж ми хрумна нещо друго, което той каза.
— Чакай. Г-жа Касноф? Тя е тук?
— Да — отвърна той и кимна по посока на ледената скулптура, където без съмнение стоеше г-жа Касноф. Дрехите й бяха в същия светлосин цвят като униформата на Кал.
Щом ни видя, тя се доближи до нас.
— Софи — каза тя с такава топлота в гласа, каквато никога не бях чувала. — Честит рожден ден, много се радвам да те видя.