— Да си виждала Ник?
Настръхнах.
— Не, защо?
Тя завъртя един от пръстените си.
— Все още не можем да го намерим. А след случилото се с Дейзи можеш да се досетиш защо е толкова важно.
С периферното си зрение видях как Елодия влезе в банята, ръкомахайки с всички сили.
— Ще се оглеждам за него — казах на г-жа Касноф и затворих вратата внимателно пред лицето й.
— Какво? — прошепнах на Елодия.
Тя ми правеше жест да отида в банята. Но когато го направих, нея вече я нямаше.
— О, прекрасно — казах на глас. — Дори мъртва си такава…
Изведнъж на замъгленото огледало се появи надпис.
АРЧЪР.
След това се появиха още две думи и стомахът ми се сви на топка.
МЕЛНИЦАТА. НИК.
— О, боже!
ТРЪГВАЙ.
Трийсет и пета глава
Изтичах обратно в спалнята и преди някой да е успял да ме попита къде отивам, хукнах по халат навън. Паниката ме обземаше, макар да усещах как магията се надига в мен.
Трябваше да се телепортирам. Никога не бях успявала да измина повече от десет крачки, а мелницата беше на поне километър оттук. Но все пак трябваше да опитам. Поех си дълбоко дъх и се концентрирах максимално, като се постарах да се успокоя. Отне ми сигурно пет секунди, но ми се сториха като часове. Накрая усетих хладния въздух, който се завихри около мен, и кръвта намали скоростта си във вените ми.
Страхувах се да отворя очи, но когато хладният вятър утихна, събрах сили да го направя. Стоях точно пред мелницата. Дори и да съм изпитала облекчение, задето успях да направя заклинанието, то се изпари в мига, в който пристъпих вътре. Все още усещах магията във въздуха. Мощна черна магия.
— Арчър? — извиках, а сърцето ми биеше така лудо, че не знам дали можех да чуя нещо друго.
— Мерсер.
От гърлото ми се изтръгна ридание и се втурнах към нишата.
Арчър лежеше на земята по гръб с ръце на гърдите. На лунната светлина изглеждаше като полят с мастило.
Но субстанцията, покриваща гърдите му и разливаща се по пода, не беше мастило, нито черна боя, нито нещо друго, което отчаяният ми ум се опитваше да ме убеди. Имаше специфичната металическа миризма, която усещах, когато Джена се хранеше в стаята ни.
Паднах на колене до него и докоснах бузата му. Беше студена и влажна.
— Ето какво получих… задето… задето бързах и дойдох твърде рано — каза той задъхано и се опита да ми се усмихне.
— Моля те, не се шегувай, когато кървиш така. Отместих ръката му от гърдите. Беше твърде тъмно, за да видя раната му, което може би бе добре. Блузата му бе цялата подгизнала в кръв, а дишането му бе плитко.
— Онзи тип — промърмори той. — Появи се от нищото. Имаше… огромни нокти.
О, боже! Това може би обяснява раните му, но мисълта за Ник, подивял, като Дейзи, да се нахвърля върху Арчър, за малко да ме задуши.
Дишах през носа, докато чувството изчезна.
— Ще се оправиш — казах му аз, но гласът ми трепереше. — Сигурно не е толкова зле, просто ти се превземаш, както обикновено.
Магията пулсираше през мен като бурно море и бях толкова разстроена, че не можех да се концентрирам върху нищо. Все пак опитах. Хванах челото му и направих опит да канализирам силите си в него, да затворя раните на гърдите и корема.
Кървенето леко намаля, но това беше най-доброто, което успях да постигна, а той вече бе загубил много кръв.
Седнах и ми се искаше да закрещя отчаяно. Какъв е смисълът да имаш магическите сили на боговете, ако не можеш да помогнеш на този, когото обичаш?
Треперейки, Арчър взе ръката ми в своята.
— Загубена кауза, Мерсер.
— Не говори така! — извиках аз.
Той поклати глава. Зъбите му тракаха толкова силно, че едва говореше, но се опита да каже:
— Това все щеше да се случи… рано или късно. Искаше… ми се… да беше… по-късно.
Исках да му кажа, че всичко ще е наред, но нямаше смисъл. Дори в тъмното виждах колко е пребледнял и изплашен. Кървавият басейн под него бе толкова голям, че ми беше трудно да повярвам, че в човешкото тяло изобщо има толкова кръв.
Той умираше и двамата бяхме наясно с това. Нищо не можех да направя.
Но имаше друг, който можеше да помогне.
Наведох се над него и прошепнах в ухото му:
— Крос, моля те, дръж се още няколко минути, става ли? Обеща ми да се целуваме в замък и държа да си получа обещаното.