В настъпилата тишина се загледах в килима и забелязах нещо. Тези счупени стъкла на килима… Не, това, което блести, не бяха стъклата. Беше златна верижка.
От гърлото ми се изтръгна нещо като сподавено ридание, щом коленичих и осъзнах какво виждам.
Счупен кръвен камък.
Четирийсета глава
— Къде е тя? — попитах г-жа Касноф. — Това е на Джена. — Вдигнах верижката. — Какво сте й направили?
Гласът ми премина във вик на последната дума, а аз се разтреперих. Ако са разрушили камъка на Джена посред бял ден, значи е умряла. Дори по-лошо, изгоряла е жива, пищейки. Спомних си за предчувствието ми, че аз, Кал и Джена никога няма да се върнем в „Хеката“ заедно.
Миризмата на изгоряло.
Стиснах верижката така силно, че ноктите ми се забиха в дланта. Лара ме погледна с отвращение.
— Беше време да прочистим къщата в по-широк смисъл.
Изревах яростно и скочих на крака. Може да нямах никакви сили вече, но това не можеше да ме спре да я убия с голи ръце, ако е направила нещо на Джена. Не знам какво щеше да се случи, ако точно в този момент не бе отекнал силен гръм. Изведнъж всички очи се насочиха към мраморната арка.
Още един пукот, след него друг и накрая пронизителният звук от пречупено дърво.
Без да казва нищо, Лара изчезна внезапно, от което се досетих, че се е телепортирала. Най-вероятно долу в килиите, за да освободи Дейзи. Г-жа Касноф мърмореше нещо на език, който не разбирах, а бабешкото облекло на Елизабет се разкъса и миг по-късно тя беше покрита с гъста сива козина. Очилата й паднаха, разкривайки животински жълти очи.
Предполагам очакваха някой да влезе. Това беше най-странното. Че очакваха всичко да протече по цивилизован и културен начин. И, естествено, бяха изненадани, когато едно сребърно острие прелетя през арката и се заби право в гърдите на Кристофър. Той се строполи безмълвно с очи, вперени в нищото.
Събитията, които последваха, бяха като извадени от кошмар.
Върколакът започна да вие и побягна по стълбите, а г-жа Касноф и Родерик я последваха. Аз стоях замръзнала на място. Какво, по дяволите, можех да направя в разгара на битка без никакви магически способности?
Чувах крясъци и падане на предмети. Баща ми и Арчър все още бяха заключени в килията, а само един бог знаеше къде е Джена. Или Кал. Не можех да остана тук и да се навирам на пътя на кинжалите или магическите мълнии. А нещо ми подсказа, че ако някой от Окото ме открие, изобщо няма да му пука, че вече не мога да използвам магическите си сили или че съм влюбена в един от техните.
Налагаше се да избягам, а единственият изход оттук беше мраморната арка, която водеше към епическата битка.
Поех си дълбоко дъх и пъхнах верижката на Джена в джоба си. Ако исках да разбера какво се е случило с нея, ако исках да помогна на татко и на Кал, трябваше да намеря начин да се измъкна жива оттук, с магия или не.
— Елодия, ако си наоколо и можеш да ми предложиш някаква призрачна помощ, би било чудесно — казах на глас.
Можеше да се каже, че се шегувам, но преди да съм мигнала, тя се появи пред мен с раздразнено изражение.
— Е… това, което казаха, че си обвързана с мен, вярно ли е?
Тя кимна и скръсти ръце намръщено.
— Добре. Ами… съжалявам. Но ако ми помогнеш, ще направя всичко по силите си, за да… разваля връзката ни.
Тя ме изгледа внимателно и устните й се раздвижиха.
Не съм сигурна, но мисля, че каза нещо като „Направи го“.
После се понесе към един от портретите. Пръстите й се раздвижиха около рамката като пушек и след миг зад него се отвори пролука. Кимна към нея и заклевам се, изглеждаше самодоволна.
— Благодаря ти — казах, но тя вече беше изчезнала.
Поколебах се на входа, но в този момент отдолу се чу оглушителен трясък. Нямам представа какво е било, но звучеше сякаш целият под е пропаднал. Усетих много силна магия и макар да не си бях възвърнала силите, знаех какво е. Лара е освободила Дейзи. Не знам какво е направила, но писъците, които последваха, бяха нечовешки.
Татко, Арчър, Джена, Кал. „Омитай се, за да можеш да им помогнеш.“
Тунелът беше толкова тесен, че трябваше да ходя приведена, а след известно време зави и не виждах изхода. Което значи, че беше пълен мрак. Вдигнах ръка, за да си направя светещо кълбо, но бързо се сетих, че няма да стане.