— Никъде в легендите не се споменава за способност да си махаш кожата — каза замислено Нелзевул и погледна шлифера в краката на Артър. — Интересно.
— Това е някаква грешка — отвърна Артър с увереност. Опитът му на застрахователен агент му помагаше да запази самообладание — беше свикнал да среща всякакви хора, да се справя с всякакви заплетени ситуации. Очевидно съществото пред него се бе опитало да повика демон. Поради някаква грешка вместо на демон бе попаднал на него и все още бе с впечатлението, че той е демон. Грешката трябваше да бъде изяснена веднага.
— Аз съм застрахователен агент — каза той. Съществото поклати огромната си рогата глава. Опашката му прошумоля неприятно от едната до другата страна на стаята и обратно.
— Заниманията ти в другия свят не ме интересуват ни най-малко — изръмжа Нелзевул. — Не ме интересува и какъв вид демон си.
— Казвам ти, че не съм никакъв…
— Няма да ме заблудиш — изрева Нелзевул ядосано и се вторачи гневно в Артър от самото очертание на пентаграма. — Знам, че си демон. Искам драст.
— Драст!? Не знам какво…
— Отлично познавам демонските ти номера! — прекъсна го Нелзевул и се успокои с видимо усилие. — Аз знам, а и ти знаеш, че когато се извика демон, той трябва да изпълни едно желание. Аз те извиках и искам драст. Пет тона.
— Драст… — започна Артър неловко, застанал в най-далечния ъгъл на пентаграма, настрана от размахващото опашка червено същество.
— Драст, или воот, или хакатини или, суп-дер-оп. Все едно.
Артър Гамът си даде сметка, че говори за скъпоценности. Жаргонните думи му бяха непознати, но нямаше съмнение какво означават. Явно драст се наричаше валутата в тази страна.
— Пет тона не е чак толкова много — каза Нелзевул с лукава усмивчица. — Не и за теб. Можеш да се радваш, че не съм някой от глупаците, които искат безсмъртие.
Артър се зарадва.
— Ами ако не ти дам? — попита той.
— В такъв случай — отговори Нелзевул и се намръщи, — ще бъда принуден да те извикам отново… но вътре в бутилката.
Артър погледна зелената бутилка, която се извисяваше над главата на Нелзевул. Имаше широка и запотена основа и много тясно гърло — ако съществото успееше да го вкара вътре, нямаше да се измъкне никога. Ако успееше да го вкара.
Артър беше доста уверен, че ще успее.
— Разбира се — продължи Нелзевул, като се усмихна още по-лукаво, — няма защо да се правиш на герой. Пет тона суп-дер-оп не са много за теб. Аз ще стана богат, а ти трябва само да махнеш с ръка.
Замълча и усмивката му стана угодническа.
— Знаеш ли — заговори той след малко, — отделих доста време за всичко това. Прочетох много книги, похарчих цял куп воот. — Опашката изведнъж се удари гневно в пода като куршум, който рикошира в гранит. — Не се опитвай да ми пробутваш номера! — Това го изкрещя.
Артър разбра, че силата, която не му позволява да излезе от пентаграма действа на височина над ръста му, така че боязливо се облегна на невидимата стена. Тя не поддаде и той се отпусна с цялата си тежест.
Пет тона драст, помисли си. Явно това същество беше магьосник, Бог знае откъде. Може би от някоя друга планета. Очевидно желанието му беше да повика, изпълняващ желания демон, но бе попаднал на него. Искаше нещо и ако не му го даде… в бутилката. Всичко това изглеждаше доста неразумно, но Артър вече започваше да подозира, че повечето магьосници са неразумни.
— Ще се опитам да ти намеря драст — каза той, защото почувства, че трябва да каже нещо. — Само че ще се наложи да се върна до… долния свят, за да го взема. Не става така, както си мислиш, само с едно махване на ръка.
— Добре — съгласи се чудовището и застана до самата линия на пентаграмата. Изгледа го подигравателно и добави: — Имам ти доверие. Не забравяй обаче, че мога да те повикам когато си поискам. Няма начин да се измъкнеш, така че не се и опитвай. Между другото, името ми е Нелзевул.
— Имаш ли нещо общо с Велзевул?
— Той ми е прадядо — отговори Нелзевул и изгледа Артър подозрително. — Беше военен. За нещастие той… — Млъкна рязко и се вторачи в Артър гневно. — Вие демоните знаете тези неща. Хайде, върви! И донеси драст!
Артър Гамът изчезна отново.
Появи се на ъгъла на Второ авеню и Девета улица, на мястото където беше изчезнал. Шлиферът се търкаляше в краката му, дрехите му бяха подгизнали от пот. Загуби равновесие за миг — преди Нелзевул да го освободи се бе подпирал на стената на пентаграмата — после бързо се наведе, грабна шлифера и забърза към апартамента си. За щастие по улицата нямаше много хора. Две излезли на пазар домакини го изгледаха зяпнали от почуда и бързо продължиха по пътя си. Наконтен мъж премигна четири-пет пъти, направи крачка към него, сякаш искаше да го попита нещо, промени решението си и сви по Осма улица. Останалите или не го виждаха, или не даваха пет пари.