— Разбира се. Погледнах картичката на вратата.
— Заради някой студент ли идвате?
Свикнал съм на подобни сцени: родители, които са направили трета ипотека, за да настанят любимото чадо в скъп колеж, и сега идват да молят за оценки. Но още преди да довърша въпроса, разбирам, че не е така. Дошла е заради мен.
— Не, не — казва тя и отмята кичур коса от устните си. — Дошла съм, за да предам покана.
— Пощенската ми кутия е долу. Можехте да я пуснете там или да я оставите на портиера.
— Устна покана.
Тя се изправя. Оказва се по-висока, отколкото предполагах. И макар да е все тъй ужасяващо мършава, фигурата й не излъчва слабост. Стои с гордо разперени плещи, а острата й брадичка сочи към тавана.
— Имам среща в града — казвам аз, макар че вече посягам да отворя вратата. А тя вече пристъпва да ме последва.
— Само минутка, професоре — успокоява ме тя. — Обещавам да не ви бавя.
Кабинетът ми не е голям, а претъпканите библиотечни рафтове и купищата документи го смаляват още повече. Винаги съм смятал, че това го превръща в уютно гнездо на учен. Днес обаче, дори след като се отпускам на стола зад бюрото, а Мършавата жена сяда на старинната пейка, където студентите идват да молят за отлагане на изпити или по-високи оценки, теснотията ме задушава. Въздухът е разреден, като че сме се пренесли нейде високо в планините.
Жената приглажда полата си. Пръстите й са твърде дълги. Единственото й украшение е златна халка на палеца. Стои толкова хлабаво, че се върти при всяко помръдване на ръката.
— Редно е да се запознаем — подемам аз, изненадан от подчертаната враждебност в гласа си. Осъзнавам, че тя не идва от усещане за сила, а напротив, като опит за самозащита. Както дребните животинки се надуват, за да сплашат опасен хищник.
— За съжаление истинското ми име е информация, която не мога да споделя — казва тя. — Разбира се, мога да ви излъжа, но лъжите ме притесняват. Дори дребните, безобидни лъжи на всекидневието.
— Това ви дава предимство.
— Предимство? Но това не е състезание, професоре. Ние сме на една и съща страна.
— И каква е тя?
Жената се разсмива. Звукът напомня неудържима, болнава кашлица. Двете длани литват нагоре да прикрият устата й.
— Акцентът ви. Не мога да го определя точно — казвам аз, когато кашлицата стихва и пръстенът на палеца престава да се върти.
— Живяла съм на много места.
— Пътешественичка.
— Скитничка. Може би това е по-точната дума.
— Скитането означава липса на цел.
— Тъй ли? Не може да бъде. То ме доведе тук.
Тя се плъзва към ръба на пейката — само няколко сантиметра напред. Но имам чувството, че се е прехвърлила върху бюрото, неприлично близо до мен. Сега усещам нейния мирис. Лек селски дъх на слама и добитък. За секунда ми се струва, че не мога да си поема дъх без погнуса. После тя почва да говори. Гласът й не прикрива напълно акцента, но някак го усмирява.
— Представлявам клиент, който държи преди всичко на дискретността. А в конкретния случай, както несъмнено ще разберете, това изискване ме принуждава да се огранича само с най-необходимата информация.
— Задължителната основа.
— Да — потвърждава тя и привежда глава настрани, сякаш за пръв път чува тези думи. — Само каквото трябва да знаете.
— И какво е то?
— Моят клиент се нуждае от вашия опит, за да разбере един изключително важен случай. Затова съм тук. За да ви поканя да помогнете като консултант с професионална оценка, наблюдения и изобщо, с каквото сметнете за необходимо при изясняването на… — Тук тя млъква, сякаш подбира най-подходящата дума от някакъв мислен списък, и накрая довършва: — Явлението.
— Явлението?
— Ако ме извините за неяснотата.
— Звучи много тайнствено.
— Налага се. Както казах.
Тя продължава да ме гледа. Сякаш аз съм дошъл при нея с въпроси. И сякаш очаква аз да продължа разговора. Е, добре.
— Споменахте за „случай“. Какво точно представлява той?
— Точно? Не съм в състояние да отговоря.
— Защото е тайна? Или защото и вие не го разбирате?
— Добър въпрос. Но ако отговоря, ще разкрия неща, които не бива да разгласявам.
— Не ми давате много.
— С риск да наруша наложените ми ограничения, бих казала, че нямам много за даване. Вие сте експертът, професоре, не аз. Дойдох при вас да търся отговори и преценки. Аз самата не разполагам с такива.