Неслучайно Джон Богс е известен като един от най-добрите дърводелци в Порт Фейт.
— Много е красива — казва неговият чирак, имп на име Уил. Той се е дръпнал настрана и стои с ръце, подпрени на бедрата, докато се наслаждава на морския демон.
— Мисля, че това е най-красивата ви творба, майсторе. Хората ще се изплашат много. Сякаш Пастта се е надигнал от дълбините и е тръгнал по улиците на града.
Богс изсумтява. Той не знае как да отговаря на комплименти.
— Градът сигурно кипи от живот днес — казва той, докато взима хляб и сирене от кошницата си за обед, след което сяда на едно столче.
— Така е, сър. Много хора идват за фестивала, поне така мисля аз. Пътят на Русалките изглежда грандиозно. И има много флагчета на въжета, как ги наричахте вие…
— Парадни знамена — отговаря Богс.
— Да, парадни знамена — Уил сяда по турски на пода в работилницата. — Никой не е особено притеснен заради бурята снощи.
— И правилно, момче — отвръща Богс, докато подава на асистента си малко хляб и сирене, след което захапва собствената си порция. — Така трябва. Магическите бури са се случвали и ще се случват. Човек не бива да се ядосва заради такива неща. Това е суеверие.
— Така ли мислите, господин Богс? — пита някой, който не е Уил.
Богс е толкова изненадан, че изпуска сиренето си и ритва една бутилка вода.
— По дяволите — казва той предрезгавяло, — искам да кажа, добър ден, госпожо.
Не е чул влизането на жената. Замисля се и разбира, че не е имал и времето за това.
— Добър ден, госпожо — казва и Уил и става на крака.
Старата жена не му обръща внимание. Тя стои неподвижна на прага и е облечена в същото сиво наметало с качулка, което бе носила и при първото си посещение в работилницата.
— Готово ли е?
„Говори ясно, прецизно. С лек акцент, който издава, че е от Стария свят“, дава си сметка Богс. Той кимва, минава разстоянието до нея и сваля покривалото от предмета, който жената е поръчала.
— Спазих указанията ви, госпожо — казва той. Гласът му е предрезгавял. — И добавих лост от зефирум, както наредихте.
Той не знае каква нужда има жената от нещото, което той е създал. Но е наясно, че зефирумът е вълшебен метал. А в Порт Фейт употребата на магия без разрешение е углавно престъпление.
Жената приближава приспособлението и го разглежда. Тя прокарва пръсти по блестящия, полиран зефирум и Богс ахва от изненада, когато вижда колко съсухрена е ръката ѝ. Не за пръв път той е щастлив от това, че тя е спуснала качулката си, че не му се налага да вижда нито лицето, нито очите ѝ. Вижда как Уил гледа с любопитство ставащото и му дава знак да мълчи.
Старицата проговаря след миг:
— Добре.
Богс осъзнава, че е притаил дъх и въздъхва облекчено.
— Чудесно — казва той, вече по-спокойно. — Ние винаги се стремим да доставяме удоволствие на клиентите. Младият Уил помогна много за дървообработката. Той е първокласен чирак. Върви и ми донеси книгата със сметки, Уил!
Импът бързо минава през една странична врата.
— Сега, като стана дума за заплащане… опасявам се, че сметката е малко по-висока от това, което сметнах първоначално. Зефирумът струва майка си и баща си днес, сигурен съм, че ме разбирате. Всичко е заради ембаргото на Лигата в Стария свят. Пуста политика!
Богс говори много, когато е нервен.
— Ще си получите заплащането — процежда старицата.
Тя вади стара кесия с монети, на вид толкова древна, колкото и нея самата. Вади дукат и го вдига пред него. Той протяга ръка да го вземе, но преди да успее да го стори, юмрукът ѝ се затваря около него. Ръката му се спира във въздуха, той не знае какво да прави.
— Шантава работа — казва старицата отнесено. — Колко много цените тези безполезни късове метал. Можете ли да изядете дукат?
Досега никога не му е говорила толкова много. Отново се чувства неудобно. Иска му се Уил да побърза с онази книга.
— Ами не, госпожо — отговаря той.
— А да спите върху дукати? Дали те ще ви стоплят?
Той не отговаря.
— Дукатите са изсмукали силите ви, господин Богс. Волята ви. Заслепили са ви.