Робата ѝ прошумолява, а монетата хвръква във въздуха, въртейки се. Стига почти до тавана, след което пада и замръзва пред лицето на старицата.
По челото на Богс избива пот. Той се чувства замаян.
— О, Талин. Вие не може… имате ли разрешение да правите магии?
— Но да, ще си получите заплащането — повтаря старицата, сякаш не го е чула. Тя гледа как монетата мързеливо се върти във въздуха, без да пада.
— Цялото заплащане, господин Богс.
Последното нещо, което Богс вижда, е как монетите излизат от кесията като ято риби. Някои са стари и потъмнели, а други са нови и бляскави. Те се завъртат и хвръкват към него, бързо, по-бързо, още по-бързо…
Като куршуми.
Четвърта глава
Туп!
Ножът се удари в мишената и потъна наполовина, вдясно от центъра ѝ.
Туп! Туп!
Още два ножа уцелиха целта и оформиха малък триъгълник.
Табита Мандевил отметна назад дългата си синя коса, затвори едно око и се намръщи към целта. Метна ножа си във въздуха, загледа се във въртенето му, видя как проблясва като люспите на риба и го хвана за острието. Сетне се завъртя като танцьор, първи, втори път и накрая го хвърли…
ТУП!
Улучи идеалния център на мишената. Кимна сама на себе си и, все още намръщена, отиде да прибере ножовете си.
— Браво, Табс — обади се Франк.
— Аха — отвърна Пади — напомни ми повече да не ти пипам закуската.
Демонските стражи се бяха излегнали под сянката на гостилница „Бутъл“. Улицата бе уютна, калдъръмена и тиха, с изключение на пърхането от крилете на феи, които профучаваха насам-натам, скърцането на табелата на сладкарницата, която се люшкаше от вятъра, и далечния шум от вълните на морето.
Денят бе прекрасен. Табита щеше да умре от скука.
Тя въздъхна и се отдръпна, за да метне ножовете отново. Другите стражи, изглежда, не споделяха досадата ѝ. Франк и Пади, троловете близнаци, бяха седнали върху едно старо буре с Хол и играеха на триомино3. Двамата близнаци основно се кикотеха на собствените си шеги и се бутаха един друг, така че не обръщаха голямо внимание на играта. Хол, от друга страна, бе тих и наблюдаваше триоминото с такова внимание, че почти не мигваше.
Когато Табита го бе срещнала за пръв път не бе повярвала, че той е страж. Висок, с очила и провиснала коса, той изглеждаше твърде мършав и нервен за тази работа. Но тогава още не бе виждала магията му.
Елфът, наричан от останалите Стария Джон, седеше настрана от младите и се бе облегнал на стената. Дългата му бяла коса се спускаше по костеливите му рамене като воал. Той пушеше лула и се бе загледал в далечината.
— Направи ли си костюм за Карнавала, Табс? — попита Пади, когато тя мина покрай него. Той понечи да разроши косата ѝ с голямата си зелена ръка.
Табита отскочи настрана. Близнаците отлично знаеха, че мрази да я разрошват. Затова и не спираха да го правят.
— Ръцете долу и не, не съм си направила — тросна се тя.
— Ами ти, Джон? — попита братът на Пади, Франк.
Стария Джон се усмихна, поклати глава и след това отново се загледа в безкрая, като отвреме-навреме подръпваше от лулата си. Трудно бе да накараш Стария Джон да продума нещо.
Табита се опита да не обръща внимание на близнаците и да се съсредоточи върху целта. Тя вдигна единия от ножовете и го запрати към целта.
Туп!
— Ами ти, Хол? — попита Пади — Обзалагам се, че имаш нещо специално, скрито в някой от магьосническите си ръкави, а?
Магьосникът се намръщи, свали кръглите си очила и започна да ги търка с носната си кърпичка.
— Точно обратното. Съмнявам се, че въобще ще се преобличам. Доста е детинско, не смятате ли? Пък и някак недостойно.
Франк изсумтя и се хвана за главата.
— Ох, че сте ми слънчовци. В името на Пастта! Карнавалът е след три дни, така че няма да е зле да си измислите нещо интересно като костюм. Може да се маскирате като чепки кисело грозде.
Табита го погледна възмутено и метна втория си нож.
Туп!
Госпожа Бутъл, майката на троловете, излезе от входа на сладкарницата и остави огромен поднос сандвичи с рачешко върху едно буре.
— Да не огладнеете — каза тя.
Госпожа Бутъл бе много едра, дори за трол, но изглеждаше като имп пред колосалните си синове.
— Благодаря ви, госпожо Бутъл!
— Чакай само да ги опиташ — обади се Пади — ще си оближеш пръстите.
— Мама прави най-хубавите сандвичи с рачешко в Порт Фейт.