Груб приближи, като трепереше да не би импът внезапно да отвори очи. Но не стана нищо такова. Импът бе пиян като талпа. Опитвайки да не вдишва от умирисания на алкохол въздух, Груб отдели розовите пръсти на спящия красавец от бутилката, разпери ръцете му и свали червеното му сатенено палто.
Сложи си го и въздъхна облекчено. Пасваше му идеално.
Първо свали собственото си палто и риза, нави ги и постави предмета на капитан Клаг върху тях. След това, без да го изпуска от поглед, свали ризата на импа и си я сложи. Най-накрая взе перуката и червения жакет.
Новите му дрехи бяха стегнати и неудобни, а когато видя отражението си в една локва, едва се позна. Приличаше на богаташки син. Дори господин Лайтли да го видеше, надали щеше да го познае.
Груб хвана импа за ръце и го издърпа встрани от улицата, където нямаше да бъде обран от първите пияници, които го забележеха. Остави му собствената си риза и палто. Така импът щеше да има какво да облече, когато се събуди.
Внезапно в сенките нещо се размърда.
Груб остави импа и се върна да пази пакета и дрехите си. Нима му се привиждаше нещо? След всичко, което се бе случило днес, нямаше да е голяма изненада, ако беше и полудял. Но най-вероятно край него просто бе пробягал плъх.
Най-вероятно се държеше като глупак.
Той оправи перуката си и изглади червения жакет.
Внезапно нещото от сенките изскочи напред и тръгна към него.
Той скочи към него, но не бе достатъчно бърз. Малко, тъмно петно профуча между краката му и се спря в центъра на уличката.
Беше една червена котка.
А в устата ѝ бе странният предмет.
Може би наистина бе полудял.
Котката го гледаше втренчено и странна мисъл премина през ума му — че е мишка, пред която е застанала… ами, котка.
Котката остави предмета между предните си лапи.
И след това проговори.
— Разкарай се, мелез — каза тя.
Шеста глава
В уличката беше тъмно, а шумът от Голямото тържество и фойерверките бе слаб и приглушен, докато стражите се промъкваха през сенките.
За стотен път Табита провери дали ножовете ѝ за мятане са на мястото си по колана ѝ и погледна през рамо. Успя да различи едрите сенки на тролите близнаци. Зад тях долови отблясъка от очилата на Хол и високата, мършава фигура на Стария Джон, който вървеше най-отзад. Тази вечер стражите бяха сменили обичайните си сини наметала с ярки дрехи за празненството, но всички носеха татуировката на акулата, символ на Демонската стража. Всички бяха и въоръжени. Всички, освен Хол, разбира се. Той нямаше нужда от оръжия.
Най-отпред вървеше Нютън, висок и безшумен. Бойният му жезъл бе сгънат на три и прибран под пурпурното му сатенено палто.
Цялото тяло на Табита потръпваше от вълнение, но тя си наложи да изглежда колкото се може по-сериозна. Трябваше да се представи добре, да докаже на Нютън, че е достойна за стражата.
Нямаше търпение.
Щяха да арестуват контрабандист. Жив, истински и вероятно много опасен контрабандист.
Площадът на Талин бе опустял, ако не се брояха отделните малки групички, които бяха тръгнали към кейовете, където се провеждаше Голямото тържество. Огромната мраморна сграда на кметството бе празна и студена. Вятърът търкаляше малко боклук по калдъръма. Дори обичайните странстващи музиканти и актьорите ги нямаше.
Нютън спря и даде знак, подир който всички се спотаиха в основата на плинта, който стоеше в центъра на площада. Бронзовата статуя над тях изобразяваше Талин Навигатора — красив мъж с остри черти, облечен в проста туника, с развята от вятъра дълга коса. Мечът му се бе издигнал, за да прониже жестокия му враг, Пастта. Морският демон бе изобразен почти комично — гънещ се змей, който се бе увил около крака на Талин и се канеше да захапе ръката му. Табита сметна, че действителната битка надали е изглеждала толкова нелепо.
Ако изобщо се бе състояла.
— Всичко е ясно, нали? — попита Нютън — Вършим си работата тихо, не се правим на герои и не правим глупости.
Той погледна строго братята Бутъл. И двамата се опитаха да го погледнат невинно, което не им се удаде. Тихата работа не бе по вкуса им.
— Да, капитане.
— Разбира се, капитане.
— Добре. Хол, ти идваш с мен. Стигнем ли борда на „Проклятието на Акулата“, ще се отправим към трюма, ще прекъснем контрабандната сделка и ще арестуваме както Финиъс Клаг, така и клиента му, който и да е той. Останалите оставате на горната палуба и следите дали някой от екипажа на Клаг или самият той няма да цъфне. Табс, ти ще пазиш тила ни. Разбрано?