Табита се почувства така сякаш той е изсипал кофа, пълна с вода от трюма върху главата ѝ.
„Ще пазиш?“
Тя изсумтя. Толкова се бе вълнувала, а пак я пращаха надалеч от интересното.
Нютън забеляза това.
— Табс, обещай ми, че няма да се забъркваш в неприятности. И скрий тези ножове.
Тя изръмжа в отговор и започна да сваля якето си, за да оправи колана с метателните ножове под него. Бе пламнала от яд. Това просто не бе честно. Да ѝ говори така пред всички останали. Нали носеше същата татуировка като тях? Пък ѝ не бе негова дъщеря или нещо подобно. Какво трябваше да направи, за да го накара да се отнася към нея сериозно?
— Хубав план, Нют — обади се Пади. — И се радвам, че най-после те виждам облечен представително.
— Това зелено обаче не ми харесва — намръщи се на жакета му Франк. — Червеното по̀ би ти отивало. По-дългичко и с малко златно по него. Хол, можеш ли да измагьосаш нещо подобно?
Хол въздъхна и намести очилата на носа си.
— Не че очаквам да схванеш тънкостите на моя занаят, но бива ли да ме питаш подобно нещо? Можел ли съм да „измагьосам“ нещо?
Пади се засмя и потупа Франк по врата.
— Не го мисли, Франк, няма смисъл. И в Стария свят няма да намериш дреха, която да направи мутрите ни по-красиви.
Пет минути по-късно те си проправяха път през тълпите на пристанището. Фойерверки оцветяваха нощното небе в червено, синьо и зелено, които се отразяваха и в тъмната морска вода. Голямото тържество бе започнало.
Смях, глъчка и музика проглушиха ушите на Табита, а устата ѝ се напълни със слюнка при миризмите на печено месо и риба. Кейовете и пространството около тях бяха украсени със знамена, шарени фенери и хартиени верижки, а навсякъде имаше жители на града, които се бутаха един друг, пееха или просто се забавляваха. Огнегълтачи, жонгльори и акробати се бореха за вниманието на хората и просеха някоя паричка от тях, но повечето от гражданите на Порт Фейт не им обръщаха внимание, заети с по-важни дела, като например това да се напият или наядат. Едно малко елфическо момиче използва краката на Табита като прикритие от още по-малко гоблинско момче, което я преследваше.
Пряко волята си, Табита се усмихна.
Когато погледна нагоре, видя как двама души гледат към нея и си говорят нещо. Мъжете бяха облечени в черни дрехи, с триъгълни шапки и носеха мускети на рамото си. Тя им се намръщи и те се размърдаха притеснено, като се направиха, че не са говорели за нея до преди малко.
Черните наметала, полезни колкото би бил един гумен меч.
Тя огледа тълпата и забеляза още няколко подобни пазачи, които си проправяха път през тълпата, важно нарамили арбалети или мускети. Мъчеха се да изглеждат строги и силни, да пазят реда.
Нютън също ги видя и даде знак на хората си да се разпръснат. Демонските стражи потънаха в тълпата и се отправиха към пристанището, за да се качат на пътнически лодки, както бяха запланували. Ако пътуваха заедно, черните наметала щяха да се изнервят, а според Нютън винаги бе за предпочитане да се работи тихо и кротко. „Инкогнито“, както казваше Хол. Ето защо Слик не беше с тях. Той не можеше да си задържи устата затворена за достатъчно дълго време.
Лодката, която избра Табита, принадлежеше на весело джудже с къса руса брада и червена кърпа на главата си. Той ѝ намигна, когато тя се качи на борда.
— Към „Проклятието на Акулата“ — каза тя.
— Добре.
Табита седна до два мършави гоблина. Джуджето запя бодра моряшка песен, докато лодката се отдалечаваше от залива, докато гоблините започнаха да си разменят една бутилка и да си разказват възможно най-просташки шеги, които ги караха да се заливат от смях.
Навсякъде около тях блестяха гроздове светлинки, идващи от флотилии кораби и баржи, събрали се заедно по повод на тържеството и претъпкани с пътници, които гуляеха. Лодката на Табита се отправяше към най-голямата група, съставена от три огромни бойни кораба. Това бяха „Бегемот“, „Бойната Ярост“ и „Отмъщението на Призрака“. Над водата се носеше музика, която с приближаването им ставаше все по-силна и по-силна.
На борда празненството бе дори по-шумно, отколкото по кейовете. Музиканти свиреха на бака, стържейки по струните на цигулки и разтегнали акордеони. Под тях палубата гъмжеше от гуляйджии, които се клатушкаха и въртяха в танци.
Табита прескочи върха на лодката и погледна към морето. Лодката на Нютън още не беше пристигнала. Това означаваше, че има още малко време преди да я сложат да „им пази тила“. Ако имаше късмет, може би щеше да намери Финиъс Клаг преди останалите да дойдат на борда.