— … а пък Източното крило, разбира се, бе значително променено след кончината на майка ми — продължаваше да говори Уърмуд, — макар все още по него да има много работа.
Погледът му мина покрай тях.
— Моята майка беше неуморна и напълно посветена на имението, разбира се. Прекрасна жена.
Той въздъхна.
— Но простете. Нека свършим работа — той избута планините от книжнина и документи на бюрото си, свали лулата си, след което забеляза куклата и бързо я прибра в едно чекмедже — я да видим сега. Вие бяхте… хм, познат на полковник Деринджър, ако не се лъжа?
Той махна вяло с ръка към един от ъглите на кабинета си.
Деринджър се появи от сенките, протегнал ръка с широка усмивка на лицето. Елфът някак си бе успял да почисти униформата си, така че тя бе станала дори по-черна от обичайното.
— Ние сме добри познати с господин Нютън, Ваша чест.
Нютън кимна, но не пое стиснатата ръка. Нямаше да се прави на приятел с Деринджър, дори и заради губернатора.
Уърмуд се настани на едно огромно кресло зад бюрото си и започна да си играе с голям златен пръстен.
— Чудесно. Е, джентълмени, доколкото схващам е имало някакво… недоразумение — звучеше така, сякаш се извинява. — Полковник Деринджър ме информира, че сте смутили забавлението на хората по време на Голямото тържество, нали така?
— Държаха се опасно и разрушиха почти всичко — намеси се Деринджър.
Нютън се прокашля.
— Бяхме по следата на контрабандист. Оказа се по-сериозно, отколкото…
— Но ние не говорим затова, нали така, господин Нютън? — прекъсна го Деринджър — Говорим, че действахте на територия, на която нямате никаква власт.
Усмивката остана на лицето му.
— По-добре, отколкото да нямаш никаква… — намеси се Слик.
Нютън бързо се изкашля, за да заглуши последната му дума. Слик бе мълчал почти минута без да каже нищо. Това вероятно бе най-доброто, на което можеше да се надява. Поне го подкрепяше, макар че и без това му бе навик да обижда наред.
Усмивката на Кайръс Деринджър стана ледена. Губернатор Уърмуд се намръщи.
— Господин Нютън, сигурен съм, че сте информиран затова, че сигурността на града е поверена на пристанищната милиция. Така е било винаги. Макар Демонската стража да се е справяла успешно с по-нездравитеелементи в Порт Фейт, нейната дейност никога не е била санкционирана както трябва.
Нютън кимна, без да смее да отваря уста. Опасяваше се, че ще каже на господин губернатора какво точно мисли за тази малка среща.
— Всичко това е твърде неприятно. Не бих могъл да допусна подобно поведение. Особено пък по време на фестивала, два дни преди Карнавала на Морето. Даже бих си позволил да кажа, че не можем да си позволим разсейване…
— В Порт Фейт има вещица, Ваша чест. Могъща и опасна вещица. На свобода.
— Простете?
Деринджър се изсмя неприятно.
— Вещица? — повтори той. — Надявам се, че не сте сериозен. Всички в Порт Фейт знаят, че магия се практикува само с официално разрешение от властите.
— Вещица! — натърти Нютън, без да обръща внимание на елфа. — Тя нападна Хол с вампирски поглед и, в името на Талин, полетя. Кой знае какви способности има още?
— Как смеете да говорите такива небивалици пред господин губернатора?
— Ти беше там, Деринджър. Ако е нямало вещица, как според теб се озовахме на върха на главната мачта?
— Представа си нямам, но се опасявам, че има нещо общо с некадърния магьосник, който е част от вашата разпасана…
— Джентълмени, моля ви.
Губернатор Уърмуд извади една копринена носна кърпа изпод мантията си и попи потта по челото си.
— Вещица, казвате. Това звучи твърде невероятно. Не сме виждали магия, каквато описвате, от десетилетия насам. Ако това бе Стария свят и ако още живеехме в Тъмните времена…
Той се изкикоти.
— Ние, обаче, сме едно търговско пристанище. Тук, господин Нютън, такива неща не се случват.
Нютън отвори уста, но губернаторът вдигна ръка и го накара да замълчи.
— При всички положения, моето впечатление е, че реална заплаха не съществува. Че е имало някакво боричкане по време на тържеството, не отричам. Че не е приятно, също. Но по това време на годината не си заслужава разследването. Това би било досадно и ненужно. Затова прекратявам всички ваши операции до края на фестивала.