— Ваша чест… — казаха Нютън и Деринджър едновременно.
Губернаторът отново надигна ръката си.
— Достатъчно, моля ви! Взел съм решение. Моята майка щеше да бъде много по-строга, уверявам ви. Стражата няма да работи по време на фестивала.
— Но…
— А сега, джентълмени, моля да ме извините, но имам още няколко срещи тази сутрин, а се опасявам, че вече усещам слабо главоболие. Довиждане!
Смаян, Нютън се поклони и излезе от стаята. Губернаторът бе издал заповедта си и той нямаше какво да стори.
— Това мина страхотно — промърмори Слик.
Нютън изсумтя и потърка натъртените си от хватката на вещицата ребра.
— Излязохте голям късметлия, господин Нютън.
Деринджър. Елфът го бе последвал.
— Унищожихте един от корабите на властта, направихте пожар и всичко това по най-варварския възможен начин. Ако бях на ваше място, щях да подскачам от радост. Така или иначе, градът е в безопасност. Пристанищната милиция ще се погрижи за сигурността му. И кой знае, това може би ще ви научи да оставяте сериозната работа на професионалистите.
Нютън се смяташе за търпелив човек, но вече бе изтърпял много тази сутрин.
— Напомни ми, ако обичаш, къде бяха същите тези професионалисти, когато капитан Гор избяга от Коритото?
Усмивката на Деринджър замръзна. Слик се изкикоти.
— Същите, които не успяха да намерят крадците на еднорози? Да не говорим за заговора срещу Мандевил…
Усмивката на Деринджър угасна и той изръмжа.
— Твоите уж великолепни стражи също не успяха да спасят губернатор Мандевил!
— Но поне бяха там. А ти къде беше? Гладеше униформата си?
Елфът пристъпи по-близо и очите му се свиха от ярост.
— Разберете това, господин Нютън. Ако още веднъж превишите правомощията си, ще ви заведа лично в Коритото, при всичката измет, която сте арестувал през годините. Те много ще ви се зарадват, повярвайте ми. Така че би било най-добре ако не пипна някой от така наречените ви стражи да си пъха носа където не му е работа. Защото ако го направя, това ще бъде краят на Демонската стража. Този път завинаги!
Десета глава
Табита не вярваше на ушите си.
— Не може да го направи! Никой няма право на такова нещо! — тя стана гневна от стола си, след това седна, също толкова гневно. — И всичко защото лигавият мамин син, който имаме за губернатор, иска да се изфука с тъпия си морски карнавал… не може просто да ни закрие така! Нали?
Стражите стояха прегърбени около една маса в малката, уютна столова в гостилницата на Бутъл — тяхното обичайно място за срещи. Други клиенти в заведението в момента нямаше и в този ден, както обикновено, госпожа Бутъл бе приготвила голям поднос с горещи пайове и чашки изстуден грог. Дори така, атмосферата бе мрачна.
— Не се безпокой, Табс — каза Франк, — убеден съм, че Нют има някакъв план. Нали така, Нют?
Нютън сви рамене и отхапа парче от пая с месо от чайка.
— Той е губернаторът — каза той, докато дъвчеше горещото месо в устата си — и не иска Демонската стража да разследва случая. Това е решението му.
Табита удари ядосано по масата. Чиниите и чашите иззвънтяха.
— Но Нют… това не е ЧЕСТНО! Уърмуд не е нищо повече от един стар глупак, който го е грижа само за парите му, за глупавата му компания и за още по-глупавия му карнавал! Докато той и дебелите богати приятели си седят на задниците, ставайки все по-богати и по-дебели, контрабандистът и откачената вещица бродят на свобода. И ти ни казваш, че не можем да направим нищо по въпроса?
Тя отново скочи на крака и тръгна да обикаля из стаята, стиснала юмруци. Не можеха да се предадат просто така, без бой, и то точно когато ставаше интересно. Проклета да беше, ако се върнеше към игрите на триомино!
— Табс има право, Нют — обади се Пади, — за вещицата, става дума. Цял Порт Фейт може би е в опасност.
Нютън кимна бавно.
— Да, така е. Целият град е в опасност.
След което отхапа още една хапка от пая си.
— Това не си ти, Нют — рече Стария Джон.
Стаята притихна.
Стария Джон седеше малко встрани от останалите, запалил лулата си, загледан в нищото. Табита бе чувала, че елфът вече бил в стражата от годините, в които Нют още е бил в пелени.
Това означаваше, че когато има да каже нещо, трябва да го слушаш.
Най-накрая Нют остави пая си настрана.
— Не се безпокойте — каза той. — Няма да оставим нещата така. Няма да допусна някаква вещица да обикаля града и да предизвиква паника. Не и по време на Фестивала на Морето. Нито по никое време.