Табита седна обратно на стола си и въздъхна облекчено. Франк и Пади се спогледаха ухилени, докато Хол кимна, полирайки очилата си. Изглеждаше невероятно блед след случката в трюма на „Проклятието на Акулата“.
— Сега обаче искам да ме чуете! — продължи Нют — Никой не бива да знае какво замисляме. Ако губернатор Уърмуд ни хване да си пъхаме носа не където трябва, няма да имаме втори шанс. А ако Кайръс Деринджър заподозре нещо, приключваме. Ясен ли съм?
— Напълно — отговориха стражите като един. Табита усети да я побиват ледени тръпки. Да не се подчиниш на пряка заповед от губернатора бе опасно, разбира се. Много опасно. Работа на страж, обаче, така или иначе не беше за страхливци.
— Затова нека подходим внимателно към проблема. Някой има ли идея каква е тази вещица и какво преследва?
Настъпи тишина. Табита се замисли.
— Някакви улики?
— Ами — Хол се намръщи и си сложи очилата — не мисля, че е от Порт Фейт.
— Да — кимна Пади, — освен ако не се е крила досега, за да не чуем за нея. Но такава силна вещица вероятно е в града отскоро. Най-вероятно е от Стария свят. Ау!
Франк го бе мушнал в ребрата.
— Гений — рече му той.
— Добре — каза Нютън. — Това означава, че наистина знаем много малко. Ето ви моята идея — да намерим контрабандната стока. Веднъж щом разберем какво се търси, ще имаме по-ясна идея за какво става дума. А ако вещицата още го търси, ще може да дойде и да си го вземе.
Хол повдигна вежда.
— Прощавай, но наистина ли мислиш, че е разумно да се изправяме на пътя ѝ. Вещица с такава сила може да…
— Не е разумно, разбира се. Но нямаме избор. Черните наметала не могат да разрешат този случай. И никой не знае какъв е планът на вещицата. Затова трябва да намерим търсената стока. Така като гледам има само един човек, който може да ни каже къде е тя и това е…
— Клаг — намеси се Табита, решена да докаже своята полезност, — капитан Финиъс Клаг.
— Точно така.
Хол все още ги гледаше скептично.
— Всичко това е прекрасно, но имаме ли идея как да го намерим. Сигурен съм, че помните неговото… отсъствие от Голямото тържество.
— Ще го намерим, нямай съмнения. Трябва ни само малко помощ.
Вратата на сладкарницата се отвори и всички се обърнаха към нея.
— Добър ден, джентълмени — каза Хлъзгавия Джеб.
Гоблинът вървеше бавно, облечен в крещящо розово със син жакет. Бе се усмихнал лукаво. Табита простена… Хитър, мазен, подъл… Джеб въплъщаваше това, което Лигата на Светлината мразеше у гоблините.
— И това ако не е Хлъзгавия — каза Пади. — Този поглед ми подсказва, че ти знаеш нещо, за което ние нямаме и представа.
— Знам доста неща, които ти не знаеш, приятелче.
ТУП!
Табита се усети, че е забила ножа си в масата.
— Нямаме нужда от този палячо, Нют. Той носи само беди. Питай който искаш.
— Палячо, а? И това от устата на кокошката, която успя да продъни „Проклятието на Акулата“ снощи?
Табита посегна към друг нож, но големият, зелен юмрук на Франк стисна ръката ѝ.
— Откъде я изкопа тази? — изсъска Джеб. — От каналите?
— Достатъчно — намеси се Нютън, преди Табита да успее да измисли добър отговор. — Джеб, разбра ли къде се крие капитан Клаг?
— Разбира се. За аматьор ли ме смяташ? Но нека караме по ред. Носиш ли парите?
— Да. Сумата е обичайната. Ни повече, ни по-малко.
Джеб въздъхна.
— В такъв случай имам две думи за теб — капитан Гор.
На останалите им бяха нужни няколко момента, за да осмислят чутото.
— Капитан Гор? — повтори Франк — Най-злият и кръвожаден пират на Абаносовия океан?
— Да познаваш други капитани с това име? — попита Джеб. Той се разположи на една табуретка, взе си пресен пай от купчината в средата на масата и отпи от чаша грог, като успя успешно да игнорира гневния поглед на Табита.
— Гор и Клаг си имат малка сметка за уреждане. Преди няколко години в тропиците Клаг продал на Гор трийсет бурета висококачествен алкохол от Лазурната уста. Взел му добри пари. След това обаче се оказало, че буретата са пълни с морска вода. Оттогава досега Гор и пиратите му са по петите на Клаг, за да му отмъстят. Изглежда, че вчера най-после са го настигнали. Неговият старшина, великан на име Тък, целият татуиран в черно, намерил контрабандиста в някаква крайбрежна кръчма и го отнесъл до техния галеон. Наричат го „Плачещата рана“. Пуснал е котва до залива, затова е най-добре да побързаш. Гор няма да остане още дълго в Порт Фейт. Има още безброй кораби за ограбване…
Табита се измъкна от хватката на Франк.