Четиринадесета глава
Очите на Груб се отвориха, а после отново се затвориха. В стаята при него вече имаше двама души. Те разговаряха помежду си, а гласовете им долитаха до него отдалеч, като през мъгла. Той се унесе, макар да слушаше с едно ухо разговора им.
— Разбираш ли колко ценно е това?
— Да, разбира се, но сделката беше…
— Забрави сделката. Тогава не знаех, че всъщност извършвам кражба.
— Разбрахме се за двеста, нали?
— Отнесох го при господин Харисън, който прави играчки.
— Какво прави?
— Нека кажем, че господин Харисън продава и други неща, освен играчките си. Въпросът е, че импът ми обясни какво е това. Това е каиш, скъпи ми заблуден приятелю. Не разбираш ли какво може да направи някой с него?
— Какво ме интересува? Знам, че струва доста дукати.
— Триста, за да бъдем по-точни.
— Проклети да са зъбите на Пастта! Това ви е проблемът на крадците, не знаете кога да спрете. Готови сте да бръкнете и в джоба на началника си. Сигурно ще поискаш и проклетите ми обувки.
— Четиристотин дуката.
— Посмали малко. Давам триста. Но държа да знаеш, че си един мошеник. Да нямаш вяра никому в този град!
Чу се звън на монети. Груб се завъртя на една страна. Гласовете заглъхваха постепенно, но той бе почти сигурен, че принадлежат на майка му и баща му.
— Къде отивате? — попита той. — Толкова съм щастлив, че се върнахте. Защо ме оставяте отново сам?
— Събуди се — каза баща му.
— Но още е тъмно! Толкова ми се спи…
— Казах да се събудиш, мелез.
Поля го ледена вода. Той стана рязко. Бе целият мокър и напълно събуден.
— Това ти привлече вниманието, а?
Всичките му спомени се върнаха.
Опакованият предмет.
Котката.
Покривите.
Падането.
Бе седнал върху импровизирано легло от сено, поставено на каменен под. Още носеше скъпите дрехи на импа. Жълта светлина от фенер осветяваше надвесен над него гоблин, който изглеждаше много сърдит.
Сега, когато вече бе буден, Груб установи без особена изненада, че гоблинът не е баща му.
С ъгълчето на окото си видя огромни дъбови бъчви, които бяха надвиснали над тях в тъмната стая. Бе в някаква изба. Но колко време бе прекарал в несвяст? Часове? Дни?
— А това — каза гоблинът, сваляйки празната кофа с вода — е просто върхът. Да ми доведат някакъв изтърсак тук. Някакъв мелез. Какво, в името на морето, се очаква да правя с него?
Другият сви рамене. Стоеше в сенките, но слабата светлина от прага осветяваше една част от лицето му — луничавата бледа кожа, червеникавата коса, блестящите, подобни на котка, очи…
— Не можех да го оставя на улицата. Той ме видя как го взимам.
— Защо не го очисти тогава? Станал си ужасно мекушав.
Превръщенецът не обърна внимание на тези думи, а се зае да изучава ноктите си.
Гоблинът тежко въздъхна и се изправи.
— Хубаво, вече можеш да се разкараш. Нали ти платих? Приключих с теб.
— Чудесно. Винаги е удоволствие да се работи с теб, Джеб.
Вратата се отвори и след това силно се затвори.
Гоблинът, наречен Джеб, се почеса по главата и се обърна към Груб. Дрехите му изглеждаха скъпи, но му стояха като крадени. Носеше крещящо жълто палто над тъмносиня жилетка, тежки златни обици и колан, обсипан със скъпоценни камъни. Груб забеляза нещо, увито в черно кадифе на колана. Предметът, откраднат от котката снощи. Или може би по-миналата нощ.
— Поспа си добре, а? — попита Джеб.
— Да, благодаря ви — отговори Груб.
Внимателно раздвижи крака си и установи, че не изпитва никаква болка.
— Кракът ми?
— Можеш да благодариш на оня рижав нехранимайко за това — каза кисело гоблинът. — Хайде сега ставай. Идваш с мен.
— Къде съм?
— Ще разбереш. Хайде ставай, по-живо!
Груб бавно се изправи. Крайниците му бяха изтръпнали. Не бе сигурен, че иска да ходи където и да е било с Джеб, но очевидно нямаше избор.
— Вие приятел ли сте на капитан Финиъс Клаг? — попита той.
— Приятел ли? Не. Приятелите са вятър работа. Аз съм бизнесмен.
— Какво тогава правите с предмета му?
Гоблинът се ухили и облиза острите си зъби.
— Ще го продам, естествено. Изглежда доста ценен.
— Но той е…
— Стига! — той избута Груб до вратата. — Ама и ти си един голям беляджия. Да хукнеш подир превръщенец посред нощ, след това да хъркаш цял ден, а на всичкото отгоре и да ме разпитваш. За какъв се мислиш, за Демонска стража?
Груб обаче не можа да се въздържи.