Груб погледна към краката си. Щеше да повърне. С ъгълчето на окото си видя как лакеите покрай Ямата вадят парчета от убития морски човек с дълги мрежи.
— Сега вече е настървена — вдъхновено каза Хари. — Една хапка никога не стига, не мислиш ли? Винаги има място за десерт.
Нещо в начина, по който го каза, накара Груб да погледне нагоре. Хари гледаше към някой зад него.
Към Джеб.
С крайчеца на окото си Груб видя как гоблинът прокарва пръст през гърлото си.
Разбра какво предстои да се случи. И можеше да направи само едно нещо по въпроса. Той се стрелна напред, взе предмета от колана на Джеб и го надвеси през балкона.
— Не ме докосвайте! — каза той. — Или…
Твърде късно. Биячите на Хари се появиха зад него, хванаха го и го изхвърлиха през балкона.
— Не, не, чакайте! — кресна Джеб. — Имах предвид да му прережете гърлото, не да го хвърляте в…
Но Груб вече падаше, като все още стискаше предмета в ръка. Безумният смях на Хари отекваше в ушите му.
Мозъкът му замръзна, докато светът около него се завъртя. Видя как хората с мрежите се отдалечават, как няколко изненадани лица поглеждат нагоре, зяпнали, докато той се пльосна в басейна.
Светът притъмня, всички звуци заглъхнаха.
Потъна надълбоко, а цялото му тяло се вцепени от ужас. Умът му обаче отново заработи. Усети вкус на кръв и очите му се отвориха. Около него плуваха кървави облаци, подобни на водорасли.
Трябваше да излезе от водата. Незабавно.
И тогава я видя.
Нея.
Флоренс.
Фигура във водата пред него. Тъмна и неясна и все пак бе сигурен на кого принадлежи. С мързеливо движение тя се насочи към него.
„Не мърдай“, каза си. „Може би ще реши, че си мъртъв. Може би не те е видяла. Могат ли акулите да виждат? Или разчитат само на обонянието си?“ Какви мисли го занимаваха само… Трябваше да помисли за родителите си, за дома си, за краткия си живот.
„Затова трябваше да мислиш“, каза си той, „преди…“
Водата потръпна, когато една по-малка фигура се стрелна отляво. Бликна още кръв. Груб усети как силни ръце го хващат и внезапно излезе на повърхността.
Отново чу крясъците на посетителите в Ямата. Закашля се и изплю водата от дробовете си, докато един едър мъж го извади от басейна. Една млада русалка се появи на мястото, където бе Флоренс, и надигна тризъбеца си триумфално. Имаше бяла коса и зелени очи. Когато видя Груб да я гледа, кимна.
Аплодисментите бяха оглушителни.
— Хайде, момче — каза едрият мъж, — не е редно да пускаш някой от сушата в Ямата.
Внезапно Груб усети как устата му се пълни със слюнка. Наведе се и повърна върху обувките на спасителя си.
— Хей, момче, внимавай.
— Извинете — каза Груб. — Благодаря ви.
Той се отпусна в ръцете на човека и задиша бавно и дълбоко. Бе все още жив. Мокър и подгизнал, не съвсем добре, но жив. С изненада установи, че пръстите му все още стискат завития в черно кадифе предмет.
Още трима мъже прескочиха бариерите и го приближиха с олюляване. Държаха чаши в ръцете си и разливаха съдържанието им.
— Ха-ха — каза един. — Мелез с хубаво палтенце.
— И аз искам едно такова — отвърна един от тях тъжно.
— Нее, това не е мелез — намеси се третият, — нали падна от небето. Това е падаща звезда!
Те се закикотиха, след което единият от тях изхълца. Това накара останалите да се съсредоточат.
— Хей, мелез — каза един от тях и се наведе към Груб, — сега ще дойдеш с нас, нали? Ще пием за малкия юнак, паднал в Ямата с Флоренс и останал жив.
— Да го задържим, може да ни донесе късмет. Ще си пожелаем нещо, задето сме го видели. Нали така се правеше с падащите звезди?
— Какво ще кажеш, мелез?
Груб се опита да помисли по въпроса. Които и да бяха тези мъже, те очевидно бяха твърде пияни, за да се замислят сериозно защо той е паднал от балкона. Един от тях се бе оказал достатъчно свестен, че да го спаси. С тях сигурно щеше да е в по-голяма безопасност, отколкото с Джеб или Хари. Сигурно… Погледна към балкона — там, където бяха похитителите му. Вече ги нямаше. Вероятно вече бяха тръгнали към него.
— Добре — каза той, — идвам с вас. Но може ли да тръгнем веднага!
Мъжете се зарадваха и се чукнаха силно с халбите си.
Докато пиеха, Груб прибра предмета, увит в черно кадифе, обратно в джоба си. При първа възможност щеше да го отвори и да види какво има в него. Може би капитан Клаг нямаше да е доволен от това, но след срещата си с Флоренс вече не му пукаше.
Ако щеше да мре, заслужаваше да знае защо.