Шестнадесета глава
Слик бе сред най-умните феи в Порт Фейт. Твърде умен, за да остане в компанията на два миризливи трола.
Той застана на бушприта, треперещ от вятъра, и зачака Бутъл да се преоблекат. Корабчето на така наречения Призрак си бе една вехта съборетина, досущ като собственика си. Едва удържаше тримата. Талин знаеше какво щеше да стане, когато пиратите на капитан Гор се домъкнеха на борда.
Очите му се насълзиха от свежия бриз, долитащ от морето. Той ги потърка с юмруци. От позицията им в залива, където бяха пуснали котва, можеше да види всички кораби в пристанището. Бяха дори повече от обичайното заради фестивала. Зад тях Порт Фейт приличаше на град от играчки, огрян от лъчите на стигналото своя зенит по обед слънце.
— Още ли не сте готови? — викна той надолу. Близнаците обаче или не го чуха, или предпочетоха да не му обръщат внимание.
Според Слик изглеждаха нелепо — големи и непохватни чудовища, натруфени с модерните за търговците дрехи и дори с перуки. Повечето тролове бяха твърде глупави, за да си изкарват хляба с търговия, така че капитан Гор трябваше да е дори по-глупав, за да се върже на такава евтина постановка.
Ако обаче слуховете бяха верни, той беше достатъчно глупав.
Галеонът на Гор бе пуснал котва в далечината, на другия край на залива. Платната му бяха прибрани. Името на кораба бе „Плачещата рана“, а Слик успяваше, макар и с мъка, да различи кървавочервения му корпус. Самият капитан Гор бе слязъл на сушата, но когато се върнеше, затворникът му щеше да се раздели с главата си. И, ако поне половината от историите, разказвани за Гор, бяха верни, с още доста части от тялото си.
Освен ако планът им не проработеше.
— Готов ли си, Слик? — попита един от троловете, като вдигна грозната си мутра нагоре. Слик с мъка различаваше близнаците, а и, честно казано, не полагаше големи усилия да ги запомни.
— Готов съм от половин час.
Другият трол посочи една лодка, която пътуваше от Порт Фейт към пиратския кораб.
— Върви там.
Слик направи физиономия и полетя от бушприта с главата напред, като се остави за момент на ускорението, преди да размаха криле над водата.
— „Върви там“ — промърмори си той. — Ах, тези миризливи тролове.
Ако зависеше от него, щеше да ги накара да цопнат в океана.
Вълните под него се размиха и за броени мигове той стигна носа на лодката, където кацна, макар и с леко олюляване.
— Какво искаш? — изръмжа един глас над него.
Слик погледна нагоре и сбърчи нос от неприязън.
Ето го и самият капитан Гор, най-жестокият пират в Абаносовия океан.
Или поне най-миризливият.
Капитанът на пиратите се извисяваше над него, стъпил с един крак на ръба на лодката, докато десет огромни мъжаги гребяха зад него. Той бе нисък, плешив и грозен и изглеждаше по-злобен от недоспал демон. Лявата му ръка бе изкуствена, направена от дърво и ръждясала стомана. Носеше черни бричове, черни ботуши, черно палто и голям черен колан, чиято черна метална тока бе оформена като черен рак. От колана му висеше касапски сатър, колекция ножове и няколко по-необичайни метални предмета, всички направени така, че да могат да се завинтят върху изкуствената ръка на капитана. Също така личеше, че са направени да причиняват жестока болка.
Слик се прокашля.
Почваше се.
— Моите господари ви молят за услуга — каза той и посочи към кораба на Призрака. — Разбира се, не безплатна. Приготвили сме дукати.
— Дукати, а? — попита Гор, след което се обърна към гребците си. — Към пристанището!
Хмм. Очевидно капитан Гор бе дори по-глупав от очакваното.
На кораба Пади и Франк се представиха за търговци. Трябвало да отидат на кратка визита в Порт Фейт, но, разбира се, не искали да оставят стоката си без надзор. Може би капитанът би бил така добър да я наглежда за тях?
След този разговор близнаците слязоха в трюма, следвани от Слик. Един от тях държеше фенер, а светлината му освети редици с ковчежета, ширнали се в мрака. Другият отвори капака на най-близкото, за да покаже куп кадифени рокли, обсипани с рубини.
Капитан Гор приличаше на дете, получило торта за рождения си ден. Все пак той не знаеше нито, че роклите са били купени от евтин магазин за дрехи тази сутрин, нито, че другите ковчежета са празни.
— Не се безпокойте — сподави смеха си той, ясно разкривайки намеренията си. Той посочи към един от хората си — огромен великан, покрит с черни татуировки. — Колегата Босун Тък ще доведе останалата част от екипажа, за да пренесем… ъъъ… за да опазим ценната ви стока. Няма за какво да се притеснявате.