— Скучно ми е — каза Слик, но тя пет пари не даваше за това.
Какъв ли бе този мелез? Той очевидно нямаше нищо общо с останалите. Явно го бяха взели под крилото си, но не му обръщаха внимание, а си говореха един с друг.
Кадифето ѝ пристигна. Тя отпи от напитката, наслаждавайки се на сладостта. После щеше да мисли за мелеза.
Мъжете се изправиха. Трима от тях отидоха до бара, а един падна на пода. Мелезът остана сам.
Тогава Табита видя нещо, което я накара да се изправи и да изплюе кадифето си на масата.
— Ръдж заложи петдесет дуката за червенокосия морски — злорадо каза дебелакът. — Петдесет! Какво ти стана бе, човече!
— Трениран е от малко рибе, казват. Днес просто не му беше ден.
— Не думай! Морският остана на пет части!
Мъжете се изсмяха и удариха нова наздравица с халбите си.
Груб се чувстваше все едно е бил в тази кръчма часове наред. Бе изтощен и му бе писнало да слуша за борби с акули, за подли комарджии и за ужасни жени, които се надяваше никога да не види. Сега бе решил да отвори предметът, нямаше търпение да разбере какво има вътре. Но нямаше как да го направи до новите си приятели. Два пъти бе опитал да иде до тоалетна, но и двата пъти мъжагите го бяха принудили да остане на мястото си.
— Чувал ли си за братовчеда на Джейк? — попита грамаданът, който го бе спасил. — Оня, дето отишъл да прави пари в Стария свят? Взели го във флота на Лазурната уста. В кораб на Лигата.
Гласът му се сниши.
— Казват, че Лигата на Светлината е подчинила Лазурната уста. А ако херцогът на Гаран и подобните нему владеят там, за какво говори това?
— На кого му пука? — попита дебелият. — Какво общо има това с нас? Това си е политиката на Стария свят. Лигата да потъва на дъното на океана, ако питате мен.
— Какво общо има това с нас ли питаш? Лигата на Светлината? Ти съвсем нищичко ли не знаеш?
— Знам, че сме хора. Да му мислят великаните и гоблините. Чувам, че ги хвърляли в ями и ги изгаряли живи. Побивали ги на колове по пътищата. Такива неща. Ние обаче не сме от децата на демоните. Няма да ни закачат.
Грамаданът поклати глава.
— Не бъди толкова сигурен, приятелю. Може да сме хора, ама сме от Порт Фейт. Лигата би унищожила това място, само да ѝ изскочи възможност. Биха ни избили всичките, все едно дали сме хора или не. Смяташ, че биха ни пуснали на свобода? А има още нещо. Значи…
Той се приведе напред и снижи гласа си.
— Казват, че строят флота в Лазурната уста. Завоевателна флота.
Настъпи тишина, след което дебелият изсумтя.
— Това Джейк ли ти го каза?
— Точно.
— Чудесно. Тоя тип е пълно пиянде и кръгъл идиот.
Грамаданът сви рамене, разочарован от реакцията на приятеля си.
— Казвам само, че ако Лигата на Светлината иска да завладее Абаносовия океан, Порт Фейт ще пострада първи. Надявам се губернаторът да е готов, това е всичко.
— Грънци! — отвърна дебелакът. — Ожаднях от всички тези глупости.
— И аз ще пийна.
— Добра идея.
— Добре — въздъхна грамаданът, — ако не ми вярвате, сами се оправяйте после. Аз отивам до тоалетната.
Четиримата се изправиха и оставиха Груб сам.
Най-накрая дойде шансът, който чакаше. Той се озърна, за да е сигурен, че приятелите му са с гръб към него, извади предмета изпод жакета си, махна сребърната корда и свали мокрото черно кадифе.
Не знаеше какво е очаквал, но определено не беше това.
— Хей, ти!
Груб погледна нагоре, изненадан. Пред него имаше човешко момиче на неговата възраст, с дълга синя коса и сърдита фея на рамото. Изглеждаше мокра, но и пълна с решителност.
— Ъъ, здрасти — отговори той.
— Откъде взе това? — попита момичето.
Усети как се изчервява.
— Това ли? — не знаеше какво да отговори — Това е… една лъжица.
И това си беше самата истина. В ръката си държеше обикновена дървена лъжица. Като тези, с които господин Лайтли бъркаше яхния.
— Виждам я аз, че е лъжица — отвърна момичето. — Ама и видях как я разопакова. Откъде я имаш?
Груб никога не бе лъгал като хората.
— Ами един човек… ми я даде. Подари ми я — каза той. Докато изговаряше думите, мънкаше и заекваше, а освен това ушите му се изчервиха от срам.
Бе дал тъп отговор.
Феята изсумтя, а момичето присви очите си.
— Мисля, че трябва да дойдеш с мен — каза тя.