Выбрать главу

— Я чакай малко — намеси се дебелакът. — Дай да видя какво е това.

Той се бе върнал от бара заедно с приятелите си. Ръцете им бяха заети с пълни халби.

— Дай го насам!

Бузите на Груб също бяха пламнали. Нямаше идея какво да прави.

— Не искам неприятности с вас, джентълмени — спокойно каза момичето, — но ми се струва, че тази вечер попрекалихте с грога. Време е да си вървите у дома. Аз ще се погрижа за приятеля ви.

Тя се обърна към Груб.

— Дойдеш ли с мен, ти обещавам, че ще си в безопасност.

Но дебелакът и приятелите му се изсмяха.

— Ти ли ни заплашваш, момиченце такова?

Грамаданът, който бе отишъл до тоалетна, също се бе върнал. Четиримата бяха описали полукръг около масата. Дебелакът остави халбите върху нея. Той бръкна изпод жакета си и извади грозен, крив нож.

Разговорите в кръчмата спряха почти моментално. Свирнята на слепия трол секна. Всички в кръчмата гледаха мъжа с ножа.

Стомахът на Груб се сви. Той забеляза кървавите петна по острието. „Сигурно са от риба“, каза си той.

— Не бих правила това, на ваше място — каза момичето. Погледът ѝ бе напрегнат.

— Долу ръцете, принцесо. Мелезът е наш.

Феята задърпа яката на момичето.

— Може ли да си ходим вече? — попита той с надежда.

Момичето не му обърна внимание, а дръпна ръкава си, за да разкрие татуировката на акула върху ръката си.

— Аз съм от Демонската стража. По-добре разкарай тази играчка.

Груб реши, че не е чул правилно думите ѝ. Демонски страж? Той бе слушал за тях в „Сакатата русалка“. Контрабандистите и крадците в Порт Фейт ѝ бяха измислили това название. Те ги мразеха повече и от черните наметала, смятаха ги за деца на Пастта. Но това момиче бе на негова възраст. Нямаше да вземе да се уплаши от нея.

И наистина, дебелакът се ухили още по-широко.

— От Демонската стража, сериозно? Никога не бих се сетил. И как се казваш, сладурче?

— Не ти влиза в работата.

— Липсва ни възпитание май. Добре, нека тогава и аз ти се представя заедно с момчетата. Това тук са редници Ръдж, Спрънт и Уотърс. Аз съм сержант Кулпепър от пристанищната милиция.

— Е, те сега я втасахме — обади се феята.

— Полковник Деринджър ще научи за това, принцесо, не се бой. Което е по-лошо, губернаторът вероятно също ще разбере. Защо не вземеш да си обереш крушите, преди нещата да станат наистина сериозни?

Момичето се замисли.

— Хей — обади се редник Спрънт, присвивайки очите си, — я чакай малко. Ама аз те познавам. Ти не си ли хлапето на Мандевил, което…

С невероятна скорост момичето сграбчи най-близкия стол и го заби в лицето на редник Спрънт. Феята отлетя и се развика от възмущение. Спрънт се олюля назад, надавайки нечленоразделни звуци. Момичето скокна на масата, хвана се за ръба и изрита сержанта в гърдите, като с това го събори назад.

Груб разбра, че докато скача като акробат, тя бе успяла да извади дълъг и тънък нож и да го забие в масата пред себе си. Той остана там, все още вибриращ. Нима тя очакваше от него да се бие редом с нея? Той дори не знаеше коя е тя…

Сержант Кулпепър се изправяше бавно на крака, докато редник Спрънт започна да търси оръжие. Редник Ръдж гонеше феята с бутилка, която бясно размахваше, докато миниатюрното човече го засипваше с грозни обиди и се мушваше изпод столове, маси и покривни греди. Военният никога нямаше да може да ги настигне, дори и да не бе изпил десет чаши грог. Бутилката се удари в крачето на един стол и Ръдж изпищя, когато стъклото се начупи и го поряза. Феята се изсмя и го напсува.

Редник Уотърс, който бе измъкнал Груб от ямата с акулите, извади кинжал от бричовете си и го загледа с поглед, замъглен от гняв и алкохол.

„Не се паникьосвай. Не се паникьосвай.“ Груб махна завивката от себе си, свали дървената лъжица и извади ножа от масата с треперещи ръце. Бе по-лек, отколкото очакваше. Тялото му потрепери от адреналин. Изправи се.

Коленете му трепереха.

Редник Уотърс издърпа ръката си назад и в мига преди да удари, Груб разбра, че се цели нависоко. Той се наведе. Мъжът замахна с такава сила, че се завъртя и се разкри. Груб реши да го бутне и да го събори.

За негово съжаление редник Уотърс бе доста по-масивен, отколкото изглеждаше. Груб отскочи назад и падна, а рамото го болеше от удара. Ножът му издрънча по пода. Милиционерът го изгледа тъпо, все едно не разбираше какво се е случило. След това погледът му се проясни. Той се ухили и вдигна отново кинжала.

Момичето със синята коса се появи отникъде и го подсече върху каменния под.

— Един съвет — каза тя, като хвана Груб за ръката и го изправи на крака, — когато се биеш с някой, целта е да нокаутираш него, а не себе си, ясно?