Втори бияч му я отвори.
— Слик — скара му се Хлъзгавия Джеб, — къде, по дяволите, беше до сега?
Гоблинът крачеше напред-назад по килима пред огромно махагоново бюро с повърхност, направена от сивата кожа на акула. Хари бе до него, а собствената му фея стоеше на рамото му, докато той наливаше тъмночервено питие. Без обичайната триъгълна шапка, сивата му коса бе залепнала за черепа му, мазна и с някой и друг кичур, щръкнал в странна посока.
— Здрасти, слънце — каза той.
Слик се отправи към мекото кожено кресло в далечния край на бюрото и седна на една от облегалките му, без да изпуска от поглед зловещия елф. Никога не се чувстваше спокоен в Ямата на Хари и причината за това бе в самия Хари. Елфът печелеше много пари от нея, но не това бе мотивацията му да продължава. Него го бе грижа само за акулите. Това, че ги наричаше с имената на бившите си съпруги, бе само по себе си зловещо. Но слуховете говореха още, че той слиза всяка нощ при тях и им говори, часове наред.
В Порт Фейт бе пълно с идиоти. Слик знаеше това по-добре от всеки.
Но Хари не бе идиот. Той бе нещо по-лошо.
Беше напълно луд.
— Хайде — каза Джеб — да те чуем какви новини носиш, Слик. Какво замисля Нютън? Някакви следи от онзи миризлив мелез?
— Отпуснете се, момчета — каза Хари весело, — много нервни ми изглеждате.
— Естествено, че съм нервен — каза Джеб — нещо повече. Разстроен съм. Ядосан съм.
— Това не е добре за здравето ти, Джебъдий.
Хари подаде една чаша като за гоблин на Джеб и една като за фея на Слик. Те се чукнаха и отпиха. Слик се закашля, когато горчивата течност изгори гърлото му.
— Какво е това, за бога? От морето ли го наля?
— Малък коктейл, който си измислих.
— Отвратителен е! Какво има в него?
Хари се намръщи, докато се мъчеше да си спомни.
— Чакай сега да видим. Малко огнена вода, есенция от пъстърва, някои лютиви билки от Новия свят и три пръста кръв от грифон.
Слик и Джеб изплюха напитката и оцветиха килима в червено.
Хари и феята му се изкикотиха.
— Шегувам се, патенца мои. Няма кръв от грифон.
— Това не беше смешно, Хари — изръмжа Джеб.
Не бе трудно да си представят, че елфът може да им сипе кръв от грифон. Тя бе отровна, но Хари бе луд и бе способен на всичко.
— Както казах, душици мои, трябва да се отпуснете. Този път губите. Голяма работа. Следващия път победата ще е ваша. Остави го това мелезче. То те надхитри честно и почтено.
Ушите на Джеб потръпнаха от ярост.
— По дяволите, Хари. Наистина ли мислиш, че ще се откажа? Този предмет струва хиляди дукати. Може би десетки хиляди. И когато си го върна, ще го продам и ще стана несметно богат.
— Хайде пак старата песен. Дукатите това, дукатите онова.
— По-добре, отколкото да кисна тук с проклетите ти риби!
Слик затаи дъх. Феята на Хари изписка, отлетя от рамото на господаря си и се скри зад графата с коктейла и надникна иззад нея.
Хари погледна Джеб лошо.
— Внимавай, мили мой — каза накрая, — внимавай какво говориш за моите милички акулки.
— Единственото, което казвам, е, че ако се занимаваше с бизнес толкова, колкото и с рибоците си, щеше да бъдеш много по-богат. Казвам ти го. Имам предвид, погледни това място!
Той посочи с ръка стените на кабинета. По тях имаше красиви маслени картини.
На акули. Всичките картини бяха на акули.
— Това не е редно, Хари. Не е редно.
Хари пресече разстоянието, което го делеше от Джеб, с две огромни крачки и хвана гоблина за яката, като събори коктейла му на дървения под. Джеб замръзна от ужас. Червената напитка закапа от върха на полираната му кожена обувка.
— А така! — каза феята на Хари.
— Искам да ме чуеш внимателно, сухоземен плъх такъв — прошепна Хари. — Кажеш ли още нещо за моите акулки, ще те…
Слик се прокашля.
— Вие искате ли да чуете проклетите новини или не?
Хари пусна гоблина. Джеб залитна, изправи се, оправи палтото си и се изкашля в опит да възвърне обичайния си самодоволен вид.
— Добре, хубаво. Давай. Нека чуем какви новини ни носиш.
— Ами захарта, която ми обеща?
— Първо да чуем новините.
Слик въздъхна тежко.
— Добре тогава. Предметът, който търсите. Лошата новина е, че той вече е в ръцете на Демонската стража.
— А каква е добрата?
— Да съм казвал, че има такава?
Джеб се замисли върху това, след което бавно приближи Хари, който отваряше още една гарафа с огнена вода. Той се протегна и потупа елфа по гърба.