— Хари, стари приятелю… ти имаш доста якички момчета, които не правят нищо. Чудех се дали…
— О, не миличък, забрави! — каза Хари, като избута гоблина и си наля малко огнена вода в чаша. — Няма да пратя хората си срещу Демонската стража, ако това е планът ти. Щом Нютън е докопал предмета, играта е свършила и ти си я загубил. Време е да се ориентираш към нещо друго.
— Ти така си мислиш — подсмръкна Джеб и седна на бюрото — и не ми трябваш, да знаеш. Хлъзгавия Джеб има още един трик в ръкава си.
— В смисъл?
Гоблинът се ухили и разкри острите си зъби така, че заприлича на една от акулите на Хари.
— В смисъл, че Демонската стража е докопала не само пакета, но и някой, който е важен за мой много опасен приятел. Ще трябва да направя малък съвместен проект. Ще се оправим със Стражата заедно. Ще е по-лесно от това да удавиш имп в бъчва. Този мой приятел ще вземе това, което иска, а аз — това, което аз искам.
Слик кимна. Това бе хубав план, от любимите му. Жесток, кървав и всички печелеха от него.
Всички без Стражата, разбира се.
Хари въздъхна и поклати глава.
— Искаш прекалено много, патенцето ми, това ти е проблемът. Ще изгубиш живота си в това начинание. Помни ми думата. Откажи се, това е моят съвет.
— Откажи се — повтори феята на Хари от рамото на господаря си.
— Ще се откажа — каза Джеб, — когато съм толкова богат, че да закусвам с диаманти.
— О, бъди внимателен — каза Хари и надигна чашата си с огнена вода — могат да ти развалят храносмилането.
Двадесет и първа глава
Братята Бутъл разпитваха Клаг вече повече от час, но капитанът още не можеше да си спомни в коя точно таверна е загубил предмета. Нютън реши, че всичко това е безнадеждно, но близнаците не се отказваха.
— Можеш ли да си спомниш нещо за тази кръчма? — попита Пади.
Клаг се намръщи, загледан в нищото. Той най-накрая беше получил храна за вечеря и възприемаше разпита като дразнещо нейно прекъсване.
— Пих много грог — каза накрая и продължи да дъвче един суров кафяв картоф.
— Невероятно. Това стеснява кръга до всички кръчми в Порт Фейт.
— И змиорки. Много вкусни змиорки.
— Чудесно — погледна към тавана Франк — и това все пак е някакво начало.
— Абе няма ли малко от оня пай? — попита Клаг. — Тия картофи имат вкус на камък.
— Няма да получиш от пая, докато не ни кажеш нещо полезно — реши Франк — и внимавай какво приказваш за картофите. Мама ги взе пресни, доставка от Стария свят.
— Добре, приятелче. Както виждате, не съм ви от голяма полза и не бих искал да губя повече от ценното ви време. Да взема да тръгвам за кораба си?
Хол го погледна лошо.
— Не? Добре тогава, няма лошо.
Нютън бе отишъл в ъгъла при стария Джон и пълнеше лулата си с тютюн. Мълчанието на елфа го успокояваше и му помагаше да мисли.
„Хиляда дуката само за един предмет.“
Нютън имаше чувството, че каквото и да е искала вещицата е нещо лошо, много лошо. Не го притесняваше само огромната сума пари. Според Клаг тя бе настоявала предметът да пристигне в първия ден от фестивала. Сега от Карнавала на Морето ги разделяше само ден, той бе утре вечер. Защо всичко ставаше точно сега в най-важните дни за всички жители на Порт Фейт. Все още нямаше идея.
Но бе сигурен, че когато разбере причината, тя няма да му хареса.
Вратата се отвори и Табита влезе вътре. Тя се просна на един свободен стол зад Франк и постави краката на масата си. Изглеждаше невероятно доволна от себе си.
— Добър вечер — каза тя.
— Я, котката се прибрала — отвърна Франк и понечи да разроши косата ѝ. Табита се опита да го пропъди, но не успя.
— Ха-ха — рече тя, без да ѝ е забавно — научихте ли нещо от този контрабандист.
— Не. Паметта му е като на копърка.
— Копърка, която пие твърде много.
— Глупава копърка, която пие твърде много.
— Добре, разбрах ви — изсумтя Клаг, — ама съм още тук, ако сте забравили.
Близнаците не му обърнаха внимание.
— Слик върна ли се? — попита Табита.
— Не. Мислех, че е с теб. Къде е грогът. Не ми казвай, че си го забравила!
— Разбира се, че не съм го забравила. Просто донесох нещо много по-добро.
Тя кимна към вратата.
Едно малко момче влезе в столовата. Никой не го забеляза. Само Нютън му хвърли преценяващ поглед. Бе мелезче — наполовина човек, наполовина гоблин, мършаво и с ококорени очи. Бе облечено в мръсна бяла риза, мръсни панталони и мръсно сатенено палто. Изглеждаше много несигурен в себе си.