И много мокър.
— Здравейте — каза плахо той.
— Ти! — каза Финиъс Клаг внезапно. — Не се ли познаваме от някъде?
Той се мръщеше на мелеза, а наполовина изяденият картоф стоеше между чинията и устата му.
— Кой е това, Табс? — попита Нютън.
— Човекът, който търсим — гордо каза Табита. — Покажи им, Джоузеф.
Сокът от пая потече по брадичката на Груб. Той отхапа още една голяма хапка и въздъхна блажено.
— Моля те да не мляскаш като ядеш — каза Табита, без да може да сдържи отвратения си поглед.
— Извинявай — каза Груб, изчерви се и бързо глътна хапката си, — обикновено ям сам.
— Виждам защо.
Груб се засмя, но Табита остана намръщена.
— Хайде побързай, става ли? Нют и останалите искат да разберат как си намерил дървената лъжица.
Двамата стояха в кухнята на гостилницата. Милата госпожа Бутъл се суетеше около тях. Груб се радваше, че Табита е единственият страж наоколо, макар да бе нацупена. Останалите се бяха държали любезно, но още не бе готов да отговори на въпросите им. За негово щастие високият мъж на име Нютън бе предложил момчето да си почине малко и да хапне. Дървената лъжица на Финиъс Клаг явно бе важен предмет, макар той да нямаше представа защо.
Така или иначе, бе хубаво да се отпусне малко. Кухнята изглеждаше най-уютното и топло място на света. Над огъня къкреше котел, а във въздуха се носеха миризмите на лук, месо и пай. Ножът на госпожа Бутъл издаваше равномерен, успокояващ звук, докато тя режеше морковите. Бе щастлив, че е облечен в сухи дрехи. Госпожа Бутъл му бе дала чисти риза и панталони и старо избледняло синьо палто на страж, което според нея принадлежало на Франк, когато той бил малък. Дрехите му бяха прекалено големи, но Груб не възразяваше. Чувстваше се почти като страж.
— Ето — каза госпожа Бутъл, като изсипа морковите в котела — вие двамата искате ли още нещо? Още едно парче пай? Чаша кадифе?
— Не, благодаря ви, госпожо — каза Груб.
— Госпожо? Какъв учтив младеж си ти само. Родителите ти сигурно са много горди.
Груб отново се изчерви.
— О, ами аз… искам да кажа… моите родители са…
— Малко шоколадов кекс искаш ли, тогава? Изпекох го тази сутрин, а глазурата му е…
— Добре сме, госпожо Бутъл — прекъсна я Табита, — а и Джоузеф няма време за първо, второ, трето и десерт.
— Добре, щом сте сигурни. Ако ви потрябва нещо само кажете. Аз отивам да помогна на господин Бутъл да оправи леглото в свободната стая. То е пукнато, за съжаление. Един великан…
— Да, благодаря — каза нетърпеливо Табита. — Ще се видим по-късно.
Груб изгледа момичето, когато старият трол излезе от стаята. Струваше му се странно да говориш така на толкова мила жена. Може би демонските стражи се държаха така, но не му се вярваше. Отхапа още едно парче.
— Кфо е да ши штраш? — попита той с пълна уста.
Тя повдигна вежда. Той преглътна и попита отново.
— Какво е да си страж?
Тя погледна към тавана, все едно това е най-глупавият въпрос, който можеше да зададеш.
— Досега не съм правила нищо кой знае какво. Доста е нормално.
— О!
— Сега е вълнуващо, разбира се. Заради тази вещица. Но през по-голямата част от времето…
— Каква вещица? — прекъсна я Груб. Той нямаше представа какво става, но вече бе уморен от случилите се събития.
— Вещицата, която търси дървената лъжица, разбира се.
— Добре, но вещица? Тук? Коя е тя?
— Това се опитваме да разберем — каза Табита бавно, все едно обяснява нещо за стотен път. — Знаем, че тя е накарала твоя приятел контрабандист да ѝ донесе лъжицата от Стария свят и не вярваме да ѝ трябва, за да забърка голяма торта за Карнавала на Морето.
Тя кръстоса крака и протегна ръцете си до огъня на кухнята.
— А тези троли… братята стражи… те са близнаци, така ли?
— Аха.
— И госпожа Бутъл им е майка?
— Много въпроси задаваш.
— Така ли? Ами извинявай. Просто досега само бях чувал за Демонската стража.
Табита въздъхна.
— Е, добре. Сега ще ти разкажа повече. Близнаците се казват Франк и Пади. От деца са в стражата. Нют ги видял на площада на Талин да преследват джебчия и бил толкова впечатлен, че веднага ги наел. Хол е човекът с бледо лице и очила. Родителите му мечтаели да го направят страж. Те били търговци и го изпратили да учи в Академията на Лазурната уста за пет години. Сега той е магьосник. А елфът с дългата бяла коса, който винаги мълчи, се нарича Стария Джон. Според Нютън той е страж от Тъмните Времена насам. Накрая съм аз.
Груб се опитваше да следи мисълта ѝ.