Пастта е създание, известно най-вече с убийството на Талин Навигатора, основател на град Порт Фейт в Средните острови. Твърди се, че Талин е основал града през 1214 година и го е управлявал успешно цели десет години. Жаден за нови приключения, той отплавал с трите си кораба, «Кокатрис», «Страхопочитание» и «Зорница» (струва си да се отбележи, че тези имена били приети от трите търговски компании, поделящи си властта в Порт Фейт от края на шестнадесетото столетие). Знае се, че пътят на Талин го е отвел до Самотния Остров и Фарианската падина, дом, според легендите, на Пастта. Има популярен детски стих, посветен на Пастта.
Губернаторът свали очилата си и затвори книгата. Тук нямаше нищо, което който и да е жител на Порт Фейт не знае наизуст. Бутна книгата настрана. След това, след миг колебание, дръпна едно чекмедже на бюрото си и извади куклата, която стоеше вътре.
Тя бе съвсем обикновена, няколко парчета плат, грубо съшити едно с друго и натъпкани с бобчета. Бе прокъсана. Изобразяваше пристанищен милиционер с черно палто, усмивка от конци и копчета за очи. Докато я гледаше, го завладяха странни емоции.
На вратата се потропа и един секретар подаде глава в стаята. Юджийн Уърмуд веднага остави куклата и затвори чекмеджето. Усети как се изчервява.
— Аз… — той се прокашля — надявам се това да е важно.
— Да, господин Уърмуд, много е важно, сър. Полковник Деринджър иска да ви види. Казва, че става дума за нещо неотложно.
— Добре тогава, да заповяда.
Той натъпка лулата си и потри челото си. Главата отново го болеше.
Той не харесваше полковник Деринджър. Това бе досаден и упорит човек и макар да се кланяше и да се подмазваше, губернаторът имаше неприятното чувство, че го смята за идиот. Да не говорим за самодоволната му усмивка.
Полковникът влезе вътре, усмихнат точно, както Юджийн си го бе представял. С него дойде и някакъв шишко, облечен в униформата на пристанищната милиция и райета, издаващи го, че е сержант. Той изглеждаше смутен и Уърмуд с неудоволствие забеляза, че едното му око е насинено.
Двамата застанаха пред него и го поздравиха.
— Губернатор Уърмуд — каза полковникът и се закашля. Уърмуд забеляза, че помещението наистина е доста задимено.
— Какво искаш? — попита той много по-рязко, отколкото бе възнамерявал.
— Опасявам се, че имаме проблем с Демонската стража, губернаторе — каза Деринджър, все още усмихнат. — Сержант Кулпепър иска да ви разкаже нещо.
— Кулпепър ли ви е името?
— Да, Ваша чест — кимна войникът, още по-смутен.
— Какво имате да ми казвате?
— Сър, аз и моите момчета, тъй, колеги де, си пийвахме в „Нафиркания дракон“ в квартал Марлинспайк. Но си пийвахме, не бяхме пияни, де. Е, Спрънт бе прекалил малко, но…
— Давайте по същество, Кулпепър — настоя Деринджър.
— Ами да, сър. Простете, сър. Ами гледахме да се смесим с народа, ако ме разбирате.
Губернатор Уърмуд извади златния си джобен часовник и го погледна многозначително. Сержант Кулпепър избърса потта от челото си.
— Ами, казано накратко, говорихме си с едно момче, гоблинче-мелез и дойде онуй момиче със синята коса, смъкна си ръкава, показа на всички татуировката на Демонската стража и нареди да правим каквото каже. След това побесня и ни нападна. Сметнахме, че трябва да узнаете това, сър, защото… вие таковата… забранихте дейността на онези стражи.
— Защо ви нападна? Бихте ли обяснили?
— Да, сър. Простете, сър! Мелезът имаше една дървена лъжица, увита в кадифе. И онова момиче я искаше по някаква причина.
— Дървена лъжица?
— Мога да се справя с Демонската стража още тази нощ, Ваша чест — намеси се Деринджър. — Не трябва да се безпокоите за тях. Ще ги хвърлим в Коритото. Само кажете и…
— Тишина! — сопна се губернаторът ядосан — Мисля в момента.
Главоболието му бе станало още по-силно след появата на Деринджър.
Какво ли щеше да направи майка му в такъв случай.
Внезапно той се сети как точно би реагирала.
— Хубаво — каза той накрая и махна с ръка, за да ги изпъди. — Не ми оставиха друг избор.
— Да, сър.
Двамата го поздравиха отново. Ръката на Деринджър полегна на меча му. Уърмуд се сети за нещо.
— И още нещо, полковник. Никой не трябва да бъде ранен. Ясно ли е? Никой. Не и по средата на Фестивала. Не искам никакви сценки.