Усмивката на Деринджър стана още по-широка и губернаторът толкова ѝ се подразни, че едва не направи гримаса.
— Няма, сър. Не бих и помислил за такова нещо.
Когато излязоха, губернаторът взе лулата и очилата си и започна нова книга, пушейки разсеяно. Но не можеше да се съсредоточи. Той се протегна към стария глобус в ъгъла на бюрото си и започна да го върти. Пръстите му минаха по неравната повърхност, като пресякоха Стария свят, Абаносовия океан, пресечен от Талин преди толкова много години. Средните острови, Порт Фейт и океана след него, за да стигнат отново до Стария свят.
Губернатор Уърмуд въздъхна и бутна глобуса настрана. Понякога се съмняваше, че Талин Навигатора наистина е съществувал. Толкова много от историите за него звучаха невероятно… като тази за Пастта например. Можеше ли такова същество да е истинско? Как можеше да разбере?
Кабинетът бе топъл и уютен, но губернатор Уърмуд потрепери.
Той отново подръпна от лулата си и звънна на секретаря си.
Двадесет и трета глава
— И тогава се появи Табита — завърши Груб. Той не бе голям разказвач, но каза всичко толкова точно, колкото можа, от нощта на Голямото тържество до събитията, разиграли се в „Нафиркания дракон“. Първоначално бе изнервен от това, че е застанал в столовата и говори пред Демонската стража. Гласът му даже трепереше. Ако публиката му обаче забеляза това, бе достатъчно възпитана, че да не каже нищо. За него бе странно да е център на вниманието и всички да го слушат. Не бе сигурен, че това му харесва.
Нютън първи направи коментар.
— Трябваше да се досетя, че Хлъзгавия не заслужава доверие.
— Той ни е предал и се е опитал да вземе предмета за себе си — каза Табита, — но това няма значение. Ще накараме този нагъл плъх да си плати.
— О, да — каза Нютън мрачно — и още как. Хол, какво можеш да ми кажеш за дървената лъжица.
Магьосникът се бе изгърбил иззад една маса и съзерцаваше предмета на вещицата, който бе разположен на една носна кърпа. Свали очилата си и се намръщи.
— Хипотезата ми е, че тази дървена лъжица е всъщност вълшебна пръчка, създадена с конкретна цел. Старият елфически заклинател, срещнат от господин Финиъс Клаг, явно обаче е професионалист, тъй като не долавям следи от работата му.
— Обясни.
— Едно некачествено заклинание би оставило вълшебна следа, която да направи идентификацията лесна. Тук обаче магията се е сляла с дървото толкова сигурно, че не е оставила и следа от себе си. Поради тази причина не може да се прецени колко силно е заклинанието и нито дори от какъв тип е. Докато някой не опита да използва лъжицата като магическа пръчка, тя си остава обикновена дървена лъжица.
— Вълшебна пръчка? — попита Франк, пълен със съмнение. — Не трябва ли да изглежда тогава по… вълшебно?
Хол въздъхна и потърка челото си.
— Всеки ден магьосниците трябва да се борим точно с такива глупави предразсъдъци. Всеки може да направи магия, просто научаването ѝ отнема време и изисква търпение. Няма нужда да имате дълга бяла брада и наметало със звездички по него. По същия начин и видът на вълшебната пръчка няма никакво значение. Това, което има значение, е, че вълшебната пръчка е физически обект, който може да канализира магическата енергия. Една дървена лъжица е чудесен избор. Тя е евтина, лесно може да се намери, добре балансирана е и ти спестява усилието да си правиш собствена.
— Добре — отговори Нютън, — разбрах те.
— Ъъ… — намеси се Груб — мога ли да кажа нещо?
— Разбира се.
Всички го погледнаха.
— Значи докато стоях в избата на Ямата, чух крадеца, който я е взел, да разговаря с Джеб. Мисля, че те мислеха, че още спя. Но той каза нещо за каиш.
Веждите на Хол се повдигнаха.
— Какво означава това? — попита Нютън.
— Каишът е много силно заклинание, забранено във всички държави както на Стария свят, така и на Средните острови. То позволява на магьосника да нахлуе в чужд разум и да го манипулира така, както му е угодно. Което означава, че ако знаеш как се използва тази пръчка…
Той вдигна дървената лъжица.
— … можеш да накараш някой да направи каквото поискаш.
Настъпи тежко мълчание.
— Е — каза Франк, — чий ум е бил целта на вещицата.
— Може да е всеки — отговори Табита.
Пади обаче поклати глава.
— Не е всеки. Десет хиляди дуката са много пари, само за да донесат това до Порт Фейт. Който и да търси вещицата, ще да е някой важен.