Дървената лъжица се изтърколи по пода. Нютън я взе и я даде на Груб.
— Джоузеф, ти успя да я опазиш досега. Скрий я в колана си и не я показвай, каквото и да става.
— Да, сър! — отговори Груб, а стомахът му се сви от странно чувство, смесица от страх, вълнение и гордост. Нютън изглежда го уважаваше, а той не бе свикнал с такова отношение. Това го накара да се почувства смел, сякаш може да направи всичко. Нямаше да провали стражите. Каквото и да станеше.
— Ще се видим на фара след два часа. Пазачът там е мой приятел. Всичко е ясно, нали?
Очите на Груб вече бяха свикнали с тъмнината. Той видя как другите кимват, но му се стори, че Табита се е нацупила. Тя обаче не каза нищо и Груб също си замълча.
— Сега вървете. С наведени глави!
Груб усети как ръката на Франк хваща неговата, щом тръгва.
— Хей — каза той, — извини се на мама за прозореца.
— Ще имаме късмет — промърмори Хол, — ако се размине само с прозореца.
Дали беше разумно да остави Табс сама да се погрижи за господин и госпожа Бутъл? И за контрабандиста и сервитьорчето? Вече бе късно да се безпокои за това. Поне момчето Джоузеф изглеждаше разумно. Освен това Нютън имаше нужда от всички останали пазачи. Познаваше Деринджър добре.
Нютън се прокашля и каза:
— Добър вечер, Кайръс. Правиш голяма грешка, да знаеш.
Смехът на елфа, подсилен от магията, проехтя в помещението.
— Щом си сигурен в това, защо не се предадеш? Ако не си сторил нищо лошо, ще те пуснем на свобода.
Изстрел от мускет строши още един прозорец, а парчета мазилка паднаха опасно близо до рамото на Стария Джон. Елфът обаче не мръдна.
— Боклук — изсумтя той.
— Право думаш — каза Нютън и освободи предпазителя на пистолета си. — Защо тогава не дойдеш тук да разговаряме като цивилизовани хора?
— Имам по-добра идея — в гласа на Деринджър се долови ръмжене — вместо да ми губиш времето, излез веднага. Давам ти още две минути.
Нютън и без това не бе очаквал номерът да свърши работа. Сега наистина не му оставяха никакъв избор.
— Франк, Пади. Ще ми трябва още огнева мощ.
Близнаците се ухилиха едновременно.
— Нямаш проблеми.
Те пропълзяха иззад тезгяха на гостилницата и се върнаха с огромен сандък. Франк повдигна капака и Пади му подаде съдържанието му — два мускета за Стария Джон и Хол (Хол отказа, затова Джон взе и двата), къса широкоцевна пушка за Франк и тежък пистолет с четири цеви за Нютън. Пади подаде на всички кесии с барут и няколко гюлета, след което извади тумбесто оръжие с широка, зейнала цев като фуния и бронзов модел на дракон на спусъка.
— Какво, в името на Пастта, е това? — попита Нютън, докато отваряше кесията с барут.
— Моята пушка за гюлета. Направена е от джуджета. Дълги години съм чакал повод да я пробвам.
— Добре, че родителите ти не са тук — каза Хол с погнуса. — Не съм убеден, че майка ти би одобрила това нещо.
Нютън зареди пистолета си, погледна към останалите, за да се увери, че са готови и си пое дълбоко въздух.
— Деринджър! Знаеш много добре, че няма да се дадем без бой. Ако хората ти се плашат от нас, пусни ги да си вървят.
— Много смешно — отвърна гласът на Деринджър. — Имате още една минута.
Наистина ли идеята да дойде при стражите бе добра? Засега нещата не стояха така, както Груб си ги бе представял. Той очакваше проблемите му да свършат, а вместо това тичаше из тъмния коридор на гостилница, бягайки от пристанищната милиция в опит да спаси една дървена лъжица. Всичко това в компанията на опасен контрабандист и два стари трола по нощници. Да не говорим за новата му приятелка Табс, която вървеше напред с фенер и бе в ужасно настроение. Груб реши, че може би щеше да намери цялата ситуация за смешна, ако тя не бе ужасяваща. Той погледна назад към коридора и стаята, където бяха останали стражите.
Стражите, с които току-що се бе запознал.
Тези, които надали щеше да види отново.
— Не се разделяйте — излая Табита — и не се бавете.
Груб се затича, за да ги настигне.
— Хей, приятелче — каза Клаг и постави ръка на рамото му, — ако искаш, дай лъжицата да я пазя аз. Да не те притеснява.
— Чух това, пилешки мозък — обади се Табита, без да даде шанс на Груб да отговори, — а ти, Джоузеф. Ако оня опита да направи някаква глупост, му шибни един шамар.
— Момичета — промърмори Клаг, докато слизаха по някакво стълбище. За негово щастие Табита не чу това.
Избата бе влажна и студена. Миришеше на мухъл и развалена от месеци риба. Личеше, че отдавна не е използвана.