— Милицията! — ревна капитан Гор — Избийте ги!
— Зад барикадите! — кресна Нютън и прасна един пират по главата с огромния си пистолет. Пиратът се опитваше да влезе през прозореца и увисна в несвяст, наполовина влязъл, наполовина излязъл. Ножът, който стискаше в зъби, падна на земята.
Ако Нютън пипнеше Слик, феята щеше да си има сериозен проблем.
Вратата се разтърси, когато пиратите се опитаха да нахлуят от другата страна.
— Франк, Пади, подпрете с нещо тази врата!
Троловете близнаци метнаха оръжия на рамо и започнаха да мъкнат маси и столове.
Стария Джон гръмна с един от мускетите си и бе възнаграден с писък на болка от жертвата си. Той спокойно започна да презарежда.
— Как върви магията, Хол? — попита Нютън, докато вадеше пистолет от колана на припадналия пират.
— Мъча се да се съсредоточа — процеди Хол през зъби. — Условията не са перфектни за изричане на заклинание. Надявам се да го забелязваш.
Нютън изръмжа и стреля с пистолета.
— Добре, добре. Не, че те карах да побързаш, да не си си помислил нещо?
От далечната страна на стаята един пират прескачаше разбит прозорец. Франк скокна към него, тресна го по главата с една табуретка и го избута обратно навън.
Друг влезе през съседния прозорец. Пади пристъпи напред, парира сабята му със своята пушка за гюлета, след това хвана пирата за яката и го дръпна в стаята. Човекът удари главата си в една маса с тъп звук и припадна.
Вратата отново се разтърси. Нямаха много време преди…
И ето, че най-после усетиха познатата тръпка от изречено заклинание. Нютън се обърна и видя как от ръцете на Хол се издига черен пушек. За броени секунди той покри цялата стая и скри всичко от поглед.
— Ето — каза Хол нейде из мъглата, — сега доволни ли сте?
— Не и докато не се махнем оттук. Всички, мърдайте!
Стражите излязоха от стаята, стреляйки докато вървят.
Нютън се измъкна последен. Докато вървеше, той извади кутията със снаряди, запали последните гюлета и ги метна през прозореца. Нямаше нужда да чака, за да види резултата. Той изскочи от стаята и затвори вратата зад себе си. Стените потръпнаха, когато гюлетата изгърмяха.
Нютън изтри потта от челото си.
— Какъв е пътят към избата? — попита той — Време е да се махаме.
Слик не можеше да сдържи усмивката си, докато гледаше как Хлъзгавия се оттегля, бягайки презглава надолу по улицата. Полираните обувки на гоблина изпръскваха розовото му палтенце с кал. Това бе най-хубавата гледка, която бе виждал от години. Много кръв и черва и възможност да ги гледа от покрива, където имаше прекрасен изглед. Единственото, което му липсваше, бе една голяма захарна бучка, от която да смуче.
В интерес на истината се надяваше и самият Хлъзгав да пукне, но и гледката на това как той търчи като подплашен плъх почти подмокрен от страх бе забавна. Освен това пред гостилницата ставаха и други интересни неща.
Пиратите си бяха изкарали ангелите заради атаката от двете страни и голяма част от тях вече бяха ранени или мъртви. Сега обаче те бяха готови да отвърнат на удара, а естествената им жестокост се справяше с обучението на черните наметала. Слик се изкикоти, когато един войник рухна на калдъръма, смачкан от тежестта на трима корсаря. Магьосникът с черно наметало хвърляше по някоя магия, но вече бе изпотен и стенеше от усилието. Слик прецени, че магът няма да издържи още дълго. От лявата страна на магазина Босун Тък прокарваше кървава просека през черните наметала. Сабята му описваше смъртоносни дъги.
Татуираният великан не бе за изхвърляне, но бледнееше пред Кайръс Деринджър. Елфът се хвърляше към врага, а сабята му танцуваше със смъртоносна скорост. Слик наблюдаваше с удоволствие всяка атака, всеки блок, всяко нападение. Елфите, разбира се, по природа бяха гъвкави, но това бе нещо различно. Деринджър отби една свистяща брадва, наръга притежателя ѝ в корема, завъртя се, блокира две саби, насочени към него, отблъсна един от нападателите си и след това удари друг с тъпото на острието си.
И тогава пред него се появи капитан Гор.
Слик изписка от вълнение. Контрастът между двамата бе страхотен. Стройният елф с неговото блестящо фехтовално умение и бесният кръвожаден пират. Битката покрай тях спря и около двамата бойци се освободи кръг.
— Отсечи му главата! — ревнаха пиратите.
Двамата водачи започнаха да кръжат един срещу друг. Острието на Деринджър засъска като змия във въздуха, докато Гор надигна мощния си сатър. Ръката му бе насочена като пистолет срещу главата на противника. Пиратът изръмжа, плю и скочи напред с вдигнат сатър.